С писмо от 13 март 2006, ДГС „Екогласност” изпраща сигнално писмо до кмета на общината, с което за пореден път уведомява за изсичане на две дървета пред сградата на бившия пионерски дом.

Тъй като това стана порочна практика за всеки търговец, на когото е отстъпено или продадено място за негова дейност, пише в писмото, настояваме за строги мерки и контрол по опазването на малкото останало зелено богатство на Златоград.

Предлага се наказанието за извършителите да бъде с максималния предвиден в закона размер глоба, за да бъде като известна спирачка и за следващи секачи.

В същото писмо се предупреждава, че отново в центъра се предвижда изсичането на още дървета, без за това да бъде платено нищо на общината.

Общината отговаря с писмо от 16 март, в което се потвърждава нарушението, за което е съставен акт по Наредба № 1 на ОбС от същата дата, в което е посочена възможността за глоба – до 500 лв.

Наказателното постановление обаче е издадено на 9 април и е връчено на нарушителя за подпис на 10 май, а на 23 юни все още не беше заприходено при общинския директор Юруков, който да го придвижи за изпълнение.

Най-интересното обаче е това, че въпреки искането за максималния размер глоба, в случая 500 лв., определената от кмета глоба е...възможно най-ниската – 50 лв. Което, разбира се, си е чисто отбиване на номер и по същество подстрекателство към последващи сечи.

И наистина – броени дни след сечта пред въпросния търговски дом, последва нова, пред градинката на съветника Енчев, за което, както предупреди в писмото си „Екогласност”, на общината отново нищо не е заплатено.

Защо така, г-н кмете? Няма ли общината нужда от свежи постъпления?

Или личният достлук с нарушителите е по-важен...

(Бр. 9/2006 г. на „Златоградски вестник“)