Ефим УШЕВ

Тъй като кметът Мирослав Янчев присъстваше на пресконференцията на „Горубсо” за новия проект, който тръгна във фирмата преди няколко дни, там деликатно му напомнихме, че все пак ще очакваме неговите отговори, за които се бяхме разбрали по-рано през януари.

Кметът потвърди, че „днес или утре” подписва подготвения текст и ще го получим, но каква беше изненадата ни, когато веднага допълни, че вече няма да чете „Златоградски вестник” и ще контактува с нас само писмено.

И допълни, че се е допитал до юристи, които са му казали да заведе дело срещу нас и ще ни осъди. На въпросите ни какво се е случило и за какво може да бъде едно такова дело, кметът заяви, че сега не може да се сети, но си спомня как някога сме го наричали „секач” и „бетонджия”…

Наистина, по време на строежа на „бетонния център”, както наричахме покриването на реката, за да стане тя шосе и паркинг зад паметника на Дельо войвода, беше голяма сеч и голямо бетониране, и тогава в текстовете по отразяване работния процес използвахме тези думи към кмета - като главен виновник за въпросното безобразие.

Но това беше…2013! Сега не сме ли 2017?

Какво се е случило през тези 4 години, за да отправя кметът днес своите заплахи, след като само до преди месец и нещо настоятелно ни канеше на пресконференции и коктейл за Деня от Освобождението на града? Според нас – нищо не се е случило! Просто е излезнал поредния брой на вестника, който пак нещо не се е харесал на кмета и е решил да мине към заплахи, вместо сериозно да погледне изнесените там проблеми.

Затова и ние, както кмета, се „допитахме до юристи”, от които разбрахме, че не може да се води дело за твърдения с 4-годишна давност. Но въпреки това, нека кажем на г-н Янчев, че не е познал и нещо се е объркал – той не е първият овластен мераклия, който готви съдебни „юмруци” срещу скромното ни издание. Може би няма да е и последния. Досега, слава Богу, всички са се проваляли и сме ги осъждали подобаващо. И, разбира се, са си плащали за гяволъка.

Твърдението му, обаче, че нямало вече да чете местния вестник, е големия проблем. Не, естествено, за самия вестник! А за това, че кметът на една община казва на журналисти в тази община: не ме интересувате, драскайте си к`вото щете, ние си имаме наш вестник, оня, нали го знаете, с щръкналия нагоре Пълен Член…. И така за нашия кмет е важно какво казва само той самият, в своя „ЪТ”, а какво мислят граждани, какви проблеми се разискват другаде, какви идеи се обсъждат – това са вражески трибуни и с тях може да се занимава съдът, него не го интересува, диалогът е буржоазна отживелица…

Нищо, че за приличие постоянно призовава хората да дават предложения и идеи, които „ще бъдат разгледани”. Само дето от опит знаем, че нашият кмет само дрънка, но нищо не чува – не напразно хората казват, че когато му говориш нещо, все едно говориш с дувар. Той дори на практика погазва закона, като по принцип не смята за нужно да отговаря по внесени от хората писма и предложения.

И би трябвало да го е срам, че е подписал договори и плаща на два смолянски вестника и няколко тамошни сайта (по 400-500 лв. за всеки), а мечтата му е да съди вестника на града, който го избира за кмет!

Затова казахме на кмета тогава, да го кажем и на читателите – това е управленски гьонсуратлък. Казахме още на кмета, сега да го напишем – такива може да ги говори един барман или сервитьор, например, но един кмет да говори така с журналисти – не е никак прилично... И даже нагло!

А колкото до съда, който размахва като собствено плашило, нека знае, че никога не е късно да стане човек още малко за резил. И че той самият всъщност вече се е самоосъдил – не само с това, че се явява управникът с най-вредни действия в историята на този град. А и с това, че остава най-бездуховното и недиалогично лице, кметувало в Златоград. Защото така и не разбра едно - интелект трябва, не властническа злоба.

Всъщност, няма да му стигнат мандатите и до пенсия, за да достигне както възрастта, така и духовното ниво на златоградския вестник (на този, не на оня с щръкналия Член).

Защото вече започнахме 28-та си годишнина – въпреки просташкия бойкот, на който се опитва да ни подлага толкова години, в желанието да го унищожи. Като плаща на външни медии с народни пари, за да го хвалят и в които да се оглежда - безсмислено и нарцисично.

Прочее - остани си с платената смолянска любов, г-не кмете! И, разбира се – с любимия ти щръкнал над буквите неграмотен, но все пак пълен Член…

(Бр. 5/2017 на „Златоградски вестник“)