Евтим ЦВЕТКОВ

„От тази вечер пада забраната неделинци да четат книгата на Светозар и очаквам тя да бъде изкупена и масово обсъждана в Неделино”. И още: „Преди да кажем на Светозар „д-р Любомиров, неговата съпруга е отдавна доктор и да пожелаем и на него скоро да се изравни със съпругата си, макар че кой мъж може да направи това, че и да си признае това?” И отговори: „Единствено неделинския мъж!” 

Така духовито доц. Владимир Янев от ПУ „Паисий Хилендарски” започна представянето на новата книга на учителя по литература от местната гимназия Светозар Любомиров, под заглавие „Забранено за неделинци”.

Преди това обаче Снежана Кисьова напомни за предишните книги на Любомиров, които го утвърждават като неуморен събирач и изследовател на местния бит, нрави и фолклор. Новата му книга е определена като остра социално критическа книга, в която присъстват днешните нрави и естествените дефекти на едно родопско селище, с доста тъжни наблюдения на човек, който не се поставя над другите, а на човек, който би желал светът около него да бъде на по-друго дередже.

Книгата е и историческа, и народопсихологическа, каза доц. Янев. - Свързана е с колорита на живеенето, насочена е към опитите на индивидуализиране на специфично „узундерското”, като се изхожда от историческите перипетии на този край.

Това е книга, която показва съпричастието на автора си към проблемите на миналото и към проблемите на настоящето, каза Янев. Една активна, твърде често критична позиция е заложена в нея, книга, съдържаща един чаровен хуманизъм - дори и тогава, когато разкрива язвите, дори и тогава, когато разкрива горчивините, преживени от хората. Разглеждайки книгата, няма да притъпяваме, да заобикаляме сарказма, хумора, иронията, съдържащи се в текстовете. Защото те са породени от реални ситуации, от реални поведенчески изяви. Но много често смехът тук е смях през сълзи и в този смисъл трябва да вижда нравствения дух на книгата на Любомиров, каза доц. Янев.

Авторът прочете някои от лакърдиите, невключени в книгата и заяви, че приема предизвикателството да опита в следваща своя книга да осмисли една оптимистична теория за родопския българин.

(Бр. 4/2017 на „Златоградски вестник“)