+ Според анализа на Евгений Еков, Златоград може да възобнови искането си за гранично ж. п. преминаване в района на с. Кушла

 

Евгений ЕКОВ

 

 

Приемането на България за пълноправен член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г., води до възникване на нова реалност в Югоизточна Европа. Пред българската външна политика застава задачата да определи новия стратегически партньор на България сред страните от региона ни.

 

Един обективен анализ на сходството в държавните и националните интереси на отделните страни, както и на тяхното международноправно положение, сочи за такъв партньор Гърция.

Румънската страна не един и два пъти даваше да се разбере, че плътното взаимодействие със София е досадна тегоба за Букурещ. Ето защо, след Нова година българската дипломация трябва да насочи усилията си към по-добра координация на своята дейност с тази на гръцката външнополитическа служба. България и Гърция имат исторически, демографски, етнически и геополитически основания за по-тясно взаимодействие в региона. В резултат на сходното им историческо развитие, численост на населението, големина на територията, политическа система и държавни интереси, двете страни се явяват естествени стратегически партньори в Югоизточна Европа. Историята, която твърде често в миналото е разделяла и противопоставяла българската и гръцката държава, днес им дава уникален шанс да обединят усилията си за по-ефективната реализация на своите външнополитически цели и интереси тук. А както е добре известно, втори шанс историята дава изключително рядко.

Позициите на двете държави, макар на пръв поглед да изглеждат взаимноотричащи се, в действителност са взаимнодопълващи се и в това се крие уникалността на едни бъдещи по-плътни съвместни действия на техните дипломации.

Нещо повече, със своите обединени съвместни усилия външнополитическите централи на двете държави могат да решат не един от проблемите, стоящи пред всяка от тях, но имащи общ корен. С доказано еднакъв произход са проблемите им, свързани с необоснованите претенции на скопската държава за наличието на „македонски” малцинства на българска и гръцка територия, чиито права следвало да се защитават.

Лишените от всякакво основание претенции на Скопие към София и Атина, които напоследък ескалират на най-високо международно ниво, могат много по-лесно да бъдат неутрализирани със съвместни българо-гръцки действия, отколкото със самостоятелни усилия на всяка от двете страни. Показателен пример е подкрепата на гръцката промакедонистка партия „Виножито” към ОМО „Илинден-Пирин” у нас. Откритото взаимодействие на структури с идентичен сепаратистки характер, действащи на територията на България и Гърция за поставяне на едни и същи цели, определено предизвиква необходимост от обединен недвусмислен отговор на засегнатите държави. На официално Скопие следва да бъде припомнено по един ясен и недвусмислен начин, че страна, имаща нерешени проблеми със своите съседи, няма място в НАТО.

Общ е и коренът на проблемите, пред които са изправени България и Гърция заради въздействието на външния ислямски фактор върху съзнанието на техни граждани, изповядващи мюсюлманската религия, имащо за цел да промени националното им самоопределение. Става дума за подкрепяната от официална Анкара великотурска националистическа пропаганда, която манипулира българското население с мохамеданско вероизповедание, живеещо от двете страни на българо-гръцката граница в областта на Родопите, с цел да доведе до идентификацията им като турско. Подмяната на неговата действителна етническа същност с нереална такава, в никакъв случай не способства за развитието на добросъседските отношения на България и Гърция със съседната им Турция.

Една обща позиция в този план, изразена по подходящ начин от двете държави пред турската държава, ще има много по-голям дипломатически ефект, отколкото ако бъде отстоявана поотделно от всяка от тях. Още повече, ако такъв проблем се постави от две държави членки на ЕС, в контекста на въпроса за продължаване или замразяване на преговорите за еврочленство на турската страна.

Друг въпрос, който чака своето решение вече няколко години и същевременно крие в себе си немалък икономически и политически потенциал за разширяване на двустранното сътрудничество, е изграждането на още два нови гранични контролно.пропускателни пункта при Златоград и Кърджали.

По силата на ратифицираната от двата парламента междудържавна спогодба, новите ГКПП ще създадат допълнителни възможности за развитие на икономическите и хуманитарни връзки на населението от пограничните райони. От 1 януари 2007 ще отпаднат бариери от митнически и друг характер, ограничаващи свободното движение на хора, стоки и капитали между двете страни. Така пред сътрудничеството между българския и гръцкия бизнес се отварят несъществуващи досега възможности за развитие. Два нови ГКПП ще улеснят и движението на свободна работна ръка от България към Гърция, от което имат нужда и двете икономики.

За разширяване на връзките между двете държави съществува и друга възможност – построяването на железопътна и автомагистрална връзка между Бяло и Черно море в района на Свиленград и в района на с. Кушла, Златоградско, експертни проектни проучвания за което има от десетина години.

Започваща в Александруполис и свършваща в Бургас, тази връзка ще позволи да се използват в максимална степен съществуващите вече транспортни инфраструктури на двете държави и ще удвои взаимната изгода от изграждането на петролопровод за руски нефт, свързващ същите градове.

Подобни възможности за развитие на междудържавните политически  икономически отношения на България и Гърция не са били налице отдавна.

По всичко личи, че след Нова година в нашия регион ще имаме нови реалности, които правят българо-гръцкото стратегическо партньорство в региона не само изгодно за двата народа, но и неизбежно.

 

(Бр. 19/2006 г. на „Златоградски вестник“)