+ Като инструменти в политиката на новата компартия в страната - ако сме докарани отново в изходна позиция да се страхуваме, както преди немного време, да се снишаваме и да чакаме подаяния от тоя или оня, да ни корумпират с дребни дажби, за да гласуваме за тях, тогава къде е достойнството ни и защо изстрадвахме, в истинския смисъл на думата, последните 16 години!? 

Ефим УШЕВ   

Между 5 и 10 хиляди според едни и между 30 и 50 хиляди според други, но без това да е от толкова голямо значение, фактът си е факт: на многолюден митинг в центъра на София, досущ като в началото на прехода, когато същия този площад се тресеше от скандирания „Долу чл.1” и „Долу БКП”, сега множеството крещеше: „Долу ДПС! Долу ДПС!”

Така, пет години след едно отчайващо некадърно и криминално управление на Симеон, Доган и Станишев, а днес – с неговото продължение, но с включването и на Георги Първанов, не само сме върнати отново 17 години назад, както след ледено-гладния период на Луканов, Беров и Виденов.

Сега потвърждаваме едно свое скорошно твърдение от страниците на нашето скромно издание. А именно, че комунистическата партия на България не е изчезнала, и все още може да събира протестите на хората по площадите със своето поредно ново име, което сега е ДПС. И точно такова беше заглавието на един от материалите ни, извлечено след прецизни наблюдения на място – „ДПС е новата БКП!”, с подзаглавие, което гласеше: „Върнаха партийните организации по месторабота, за първи път открито се демонстрира, че „Горубсо” е структура на Ахмед Доган”(бр. 10/13 юли 2005).

Спомнихме си тази наша публикация от преди година, която всеки може още веднъж да прочете и да се увери в истинността й, слушайки възгласите от митинга в София наскоро и множеството изказвания на хора от различни градове на страната със сходна болка: гнет и окупация на всички държавни постове от самозабравили се типове на ДПС; дискриминация на българското население и тъпанарска надменност от същите, простащина и некомпетентност при изпълнение на служебните им задължения; криминално източване и прахосване на общинските и държавни ресурси на всички нива, чрез далавери с обръчи от фирми, принадлежащи на генералния секретар на ДПС (БКП) Ахмед Доган и неговото обкръжение.

Всичко това съпроводено с терор и социална изолация на всеки, дръзнал да се противопостави някак или не дай си боже да каже нещо срещу безобразията на Партията и нейните гавази. Да не говорим ако заяви симпатия към друга политическа сила…

И това, разбира се, без контрол от каквито и да било държавни органи и институции, умело обхванати от същите, без капка милост към тази страна и нейните граждани.

Защото след 5-годишното управление на посочените по-горе лица, държава няма, България е на колене, ножът е опрял до кокала.

Затова умни хора ежедневно предупреждават в медиите, че участието на ДПС във властта в настоящия вид и формат предварително е обречено да предизвиква недоволство. „Има ниво на толерантност и чувствителност, отвъд което става дума не за отношение към турския етнос, а за отношение към един елит. Видно е, че политическия елит на ДПС е странен конгломерат между хора, безкрайно компрометирани на политическата сцена, каквито са и някои етнически българи в тази партия; и хора, които са безкрайно цинични по отношение на българската политика, каквито са Ахмед Доган и поне половината от сегашното ръководство на ДПС”(в-к „Дневник”, 7 март т. г.)

Именно комбинацията между компрометираност и политически цинизъм, гарнирана с етническа идентичност на партията, мобилизира силно негативно отношение към нея, предизвиква напрежение сред гражданите в цялата страна.

Затова преди време в ЗВ писахме, че скоро „... ще бъде непрестижно не само да принадлежиш към такава цинична мафиотска организация “. Унизително е да зависиш от нея, да се страхуваш или да се присламчваш като един от нейната клиентела, приемайки от жалките й подаяния, особено след като за всички вече е ясно как ги трупа.

Златоград не прави изключение от цялата тази безумна вакханалия.

Нещо повече – той е особено важен за тях, и именно тук искат да разпрострат властово влияние за разгръщане на онова, което са доказали, че най-много умеят – крадене и ислямизъм, в смисъл на подчинение на хората.

А еничарите, чрез които действат и към които са насочени коли, пари, служби и пр. заробващи човешки суетности, ще ги броим наесен. Да гледаме внимателно кои са те.

И нека се опитаме да отговорим на един простичък на пръв поглед въпрос – ако сме докарани отново в изходна позиция да се страхуваме, както преди немного време, да се снишаваме и да чакаме подаяния от тоя или оня, да ни корумпират с дребни дажби, за да гласуваме за тях, тогава къде е достойнството ни и защо изстрадвахме, в истинския смисъл на думата, последните 16 години!? 

(Бр. 4/2006 г. на „Златоградски вестник“)