+ Никога този човек не произнесе и една дума за местните дългогодишни граждански тежнения за отварянето на границата на юг в района на Златоград и затова лъжата на Чаушев е един подмазвачески акт към силните на деня…
Ефим УШЕВ
Вече стана известно, че кметът Младен Чаушев се е включил в списъка с кметовете на общини, подкрепящи Георги Първанов за втори президентски мандат. Това е повод да се направи аналитичен преглед на политическите и икономически зависимости на кметовете от въпросния списък.
Защото от него става ясно, че нашият кмет е попаднал в повече от интересна компания от кметове, превърнали градовете си я „в изцяло завършен кенеф”(на Котел, Г. Дедов, по определението на местни граждани в медиите), в изчакващи готованци Първанов да им реши боклучената криза (на Белица, И. Палев); които с пари по САПАРД за земеделски субсидии асфалтират селските си сокаци и влезли в мониторингов доклад за корупция, след издаване на фалшиви документи за продажба на земя (на Сатовча, А. Мименов).
Нашият кмет е в компанията и на такива свои колеги, за които има прокурорски постановления за отстраняването им от длъжност, тъй като управляват и личната си фирма (на Златарица, Ст. Добрев); на побойници, прочули се с юмруци по футболните терени ( на Симитли, А. Апостолов); на мошеници, продали 7000 дка земя и гори по 170 лв. на декар, при реална цена 900 лв. и наричан „човекът на мафията”( кметът на Своге Е. Атанасов). И т. н.
От този срамен списък става ясно още едно нещо.
Че общото между тях е зависимостта им от днешната компартия на страната ДПС, чиито представители в местната власт са те. Със зависимостта на Първанов от нея за втория си президентски мандат, те се надяват да решат собствените си криминални проблеми, заявявайки подкрепата си за агента Гоце.
А Младен Чаушев влиза в тази компания с още по-срамната лъжа, изречена пред БТА, че въпросният агент бил съдействал за отварянето на границата с Гърция!? По-голяма наглост от тази трудно би проявил и самият Чаушев, за което той повече не може да гледа открито избирателите си в очите.
Само веднъж за петгодишния си мандат Първанов посети Златоград, при това не за проблема, който изтъква кметът, а по религиозен повод. И беше пазен от пазвантите си точно така, както и Живков, помним това, беше пазен при излизанията си в провинцията. А президентът имаше множеството покани, които му се отправяха по различни, много по-важни поводи (като този за 150-годишнината на златоградското образование, например).
Когато изпращаше свои представители обаче, то те бяха, като по правило, с турски имена, сякаш за да е ясно, че точно Първанов е авторът и осъществителят на плана по предаването на Родопите на своя съюзник по мафия Ахмед Доган.
Никога този човек не произнесе и една дума за местните дългогодишни граждански тежнения за отварянето на границата на юг в района на Златоград и затова лъжата на Чаушев е един подмазвачески акт към силните на деня. Което не може да бъде достойнство на един суверенно избран кмет. По-скоро подчертава неговата зависимост и безхарактерност.
Обратно – партията на Първанов, в лицето на външния министър Калфин, се ангажира за отварянето на съвсем друг пункт – този при Горна Арда, за да обслужи отново ДПС. Защото това искане представи в парламента наскоро представителят на Агушевите конаци Ариф Агуш.
Нещо повече – с включването си в споменатия депесарски списък за подкрепа на Първанов, Чаушев не само принизява достойнството на златоградчани, но и разделя избирателите си тук, като се разграничава от едната половина, която гласува за него. И ако се окажат истина писанията и приказките, които вървят в момента, че той не случайно е в този списък, а е същностна част от него и вече е уговорен да даде централен златоградски терен за нуждите на фирма от обръча на Доган, въпреки подписите и исканията на хиляди златоградчани там да бъде изграден градски парк, тогава наистина вторият му мандат приключва повече от печално. Защото падението ще бъде пълно.
И това също ще е една от причините да няма трети мандат за сегашния ни градоначалник.
(Бр. 11/2006 г. на "Златоградски вестник")