+ Златоградски депесари на инструкция в Стамбол

 

Ефим УШЕВ

 

 

Някъде около 2000 г. българското правителство с мнистър-председател Иван Костов изгони от страната (на дипломатически език се казва „експулсиране”) генералния консул на Република Турция в Бургас с мотив за намеса в политическия живот на страната, в случая - нескрита агитация за протурската българска компартия ДПС.

 

Макар че тогава това беше безпрецедентен акт на българската държава, турската ни съседка не посмя да гъкне – тя добре знае по собствените си закони какво ще се случи на български дипломат, ако започне да се меси в турския вътрешен политически живот.

Може би година по-рано обаче, от руското посолство в София бяха изгонени група шпиони, прикривали се като „дипломати”, а българските им еничари – арестувани в момента на предаване на секретна информация от военното министерство и предадени на съд за измяна, по съответния член в Наказателния кодекс.

Споменавам тези актове на решителност в отстояване на българските интереси, тези проблясъци на национално достойнство, сега, след разрушителното нахлуване у нас на класическия мошеник от Мадрид Симеон (съдружник в множество фирми с агент „Румянцев” – А. Тилев), който с идването си предаде икономическата и политическа власт на агент „Сава” – Ахмед Доган, за да наблюдаваме днес разпада на българската държавност, когато държавата ни е разграден двор, в който външния министър на съседна Турция може да си позволи да дойде инкогнито в Кърджали, да събере кметовете от региона и да дава напътствията си. Без каквато и да е реакция от страна на държавата, в лицето на премиер или външен министър, въпреки поисканата за това сметка от страна на опозицията в парламента (питане на лидера на ДСБ Иван Костов).

„Двор”, в който турски политици от Меджилиса говорят без превод на митинги в Джебел и с. Бенковски, открито пропагандирайки пред български граждани своя национален кумир Ататюрк.

„Двор”, в който прикрити като „дарители” турски емисари строят партийни домове (джамии) за една етническа кадесарска върхушка, в села по техен избор. С мощни уредби за минаретата им, по за 25 хил. евро всяка, за назидателен тормоз на всичко живо наоколо.

„Двор”, в който български възрожденски огнища като читалищата, се прекръстват с турски имена и в тях се вее полумесеца...

За всички тези факти остават слепи и глухи вече цяла петилетка както агента президент „Гоце”, в чийто ръце са всички специални служби, така и двете, оказали се особено нагли фигури в политическия живот на страната от последните години, призвани да осигуряват националната ни сигурност – Георги Петканов и Румен Петков, по информация от медиите съдружници по бизнес на агента „Сава”.

И за да бъде държавния ни разпад пълен, научаваме как и от Златоград една депесарска група, включително настоящи и бивши общински съветници, била откарана за пореден път до Истанбул, за да получи от първа ръка инструкции за деятелността си, изцяло на издръжка на местната тяхна „колона”.

И затова е въпросът ни: Що щат наши еничари в Стамбол?

Кой от полицейските служби ги попита що са дирили там и кой и за какво им плати разходите? Защото „няма безплатен обяд”, както е модерно да се казва и днес!

Засега е ясно, че инструкциите са минали под мотото „Паре има много, действайте!”. След което трябва да очакваме още партийни домове (джамии), нови ислямистки школа за вербуване на невинни души и още по-усилена подготовка (изливане на пари, разбира се крадени от всички нас) за завземане на местната власт - чрез местни, по правило зависими от служби, пари и коли имена, които вече са в обществено обращение, някои под формата на „независими”.

Само един факт – в общината същите вече са внесли искане за въвеждане на ислям в старцевската гимназия. Отделно са си построили и ще си откриват мечит за децата... Както се казва – нема лабаво.

Всичко това под невиждащия, отдавна купен „патриотичен” поглед на агента Гоце и на съдружника-министър Р. Петков, ведно с лакомника продажник Симеон, за които спокойно можем да кажем: Ето, такава държава ни подготвиха - заради едната им алчност за имоти и власт, за която и майка си ще продадат.

Ето, такова бъдеще ни предписаха – и отново ще е страшно или поне не за предпочитане да се наречеш българин.

Когато запъхтяно, като за последно, се отцепват, политически и икономически, цели късове българска територия.

За да се превърнат в анклави за обслужване дългосрочните интереси на определена и конкретна небългарска каста.

Срамно! И тъжно...

 

(Бр. 13/2006 г. на „Златоградски вестник“)