Даниела ГОРЧЕВА
В романа си „Нова земя” (продължение на „Под игото”), Иван Вазов с две думи е показал разликата между освободения вчера от „робство” български селянин и освободения 17 години по-рано руски крепостен селянин: „Какви мили, добри, простодушни тия български селяни! Представи си, Любов Александровна, влазят при мене в канцеларията, свалят шапка и си подават ръката. Представи си един наш мужик, който би направил същото у нас на един колежки асесор! Скандал! Светата Рус цяла би се разтресла! И, знаеш? Стискат добре, пръстите пращят в тяхната шиеста ръка. „Ваше сиятелство”? - няма. „Господине!” На губернатора - тоже! И нему - ръка! Прекрасен народ, демократически нрави! Право, има що да се поучим у братушките…”.
В този откъс Вазов е показал сблъсъкът на два свята - този на крепостна Русия и този на свободния български селянин. При което руският аристократ остава смаян от липсата на всякакво чувство за социална йерархия и чинопочитание у българина. Така Вазов е илюстрирал нагледно, че всичките тези пет века османско владичество не са успели да формират у българина психиката на роб, на крепостен, на низш. Той просто си сваля шапката в знак на уважение и подава ръка на руския аристократ като равен. Но като не сме научени да разглеждаме рационално и обективно историята си, непрекъснато ще се мотаем в паяжината на клишета като това, че българинът бил с робска психика, бил склонен към предателство, че не бил склонен към бунт и т. н. Само ако поставим в центъра на вниманието си свободния български селянин, каквито са били огромното мнозинство от българите по онова време, само тогава може да разберем тези същностни за българина неща, като култа към труда, патриархалния морал, привързаността към семейството, задружност и способност да се участва в общите селски дела, меджята (взаимопомощ в стопанската работа) и едновременно с това - неговия краен индивидуализъм на човек, който сам работи нивата си и разчита само на здравето и силата си, за да си изкарва хляба. Без подобен рационален поглед ние никога няма да можем да разберем издръжливостта и храбростта на българина на бойното поле. Няма да можем да разберем и защо са съхранени българските народни песни и хора, които пренасят през хилядолетията епоса и обичаите на траките. Това може да се обясни само с една общност, която не е претърпяла някакви големи катастрофални исторически трансформации. Именно затова този епос е запазен чак до 19 век и това е уникалното на българския фолклор, защото българските селяни никога не са били насилствено разселвани, не са били превръщани от селяни в роби или крепостни, както е в Русия, не са били превръщани в безимотни скитници и градски бедняци, както е в индустриализараща се Англия.
И именно това, че българите винаги са били господари на земята си и никой не ги е разселвал, нито закрепостявал и продавал като инвентар с все земята, не им е отнемал имота и начина на живот, им е позволило да съхранят епоса си, бита си и душевността си. Само че тия неща не се преподаваха в комунистическото училище, с готовите интерпретации, писани под кремълска диктовка и с паническото: „Ученици, какво е искал да каже авторът” - сакън да не се остави пространство за самостоятелно мислене. Затова днес сме на това дередже - отучени да мислим самостоятелно, непознаващи собствената си история, с циментирани от набиване клишета в главите ни за турско „робство” и руска освободителка (ти да видиш!), за това как не сме били случили на поробители, но пък си имаме едни безкористни братушки и пр.
Гледам обаче, че откак Ердоган и Путин станаха приятелчета, антитурската пропаганда на пишман патриоти и разни медии позамря в България. От което става видно, че всичко това се дирижира от Москва. И проруската пропаганда, разбира се, не спира…
(Бр. 3/2017 на „Златоградски вестник“)