+ През 2016 бяха надградени с 3 м стената и преливника на Хвостохранилището;

+ С няколко нови извозни машини се е снабдила фирмата, всяка от които струва 280 хил. евро…

 

Ефим УШЕВ

 

 

За това как работи в този тежък януари на новата 2017 г. най-голямото предприятие в общината – „Горубсо-Златоград”, говорим с неговия прокурист Ружа Бодурова. Повтарят ли се драмите на миналия януари`16, когато трябваше да се справят с пластови пропадания и наводнения и когато трябваше да се спре за определен период време работата в участъците.

 

Всъщност – не, както става ясно, тази година не се налага да се спира производствения процес, леки са случилите се повреди по тръбопроводи и елтабла, няма ги миналогодишните наводнения в рудниците, а причината е, че този януари го няма онова дълго спиране на тока, както тогава. Работи се в ритъма и съпътстващите леки затруднения, които диктуват зимните условия.

 

Каква беше 2016

за „Горубсо”…

 

Според Бодурова, 2016 е успешна за нашето предприятие, тъй като заложения в плана и договориран концентрат като програма, е преизпълнен – средно месечно са добивани 1416 т, при залегнали в инженерния проект 1250 т. По-високо е металното съдържание на рудите, които се добиват и любопитен е следният факт – такова производство в миналото е постигано при численост на персонала във фирмата 2500 човека. Сега, в момента работещите тук са 460 души. „Затова казвам, че през миналата година сме работили не само успешно, но и ефективно”, заявява прокуристът.

Но доколко са точни наблюденията на някои от миньорите, че колкото по-надолу се върви (копае), толкова повече и по-чист метал излиза? Но едва ли те са напълно верни, смята тя, тъй като всяко геоложко проучване, всеки сондаж, отговаря за конкретния терен на изчисление, а не въобще. Местата, в които сега се работи, са с препотвърдени запаси, но с по-високо метално съдържание, но не може да бъде ясно какво ще бъде по-надолу или в другите хоризонти. Във всеки случай такива са надеждите – да се препотвърждават проучените запаси и засега изненади в това отношение няма.

Категорично обаче казваме, че района ни има бъдеще като рудодобивен район с отрасъл рудодобив и това не подлежи на съмнение. Потвърждават се запасите, залегнали в концесионните договори, които са за 35 години, а самите цифри по добива показват по-добрите показатели в сравнение с 2015 г., например. Макар заложеното в концесионните договори трябва да се спазва като фиксирано количество руда. Всяка година то заляга в инженерните проекти, които се одобряват от Министерството на енергетиката и се контролират. Защото това е и екологичен проблем – не можем си правим своеволия по количества добив, можем единствено да разчитаме на по-високото метално съдържание и по-добро извличане във фабриката.

За да говорим обаче за тази добра изминала година, трябва да кажем как е постигната тя. А това на първо място означава вложените 1. 8 млн. лв. инвестиции в добивни машини за производство, купувани са челни товарачи, скрепери и електровози, които никак не са евтини. Само една от тях, например, струва на фирмата 280 хил. евра. За сведение, работи се вече не само с пистолети, а имаме 5-6 броя челни товарачи, ще се разчита и за в бъдеще предимно на нова техника.

Другото важно е изпълнението на нещо, отдавна залагано във фирмата и за което многократно сме писали и във вестника – през 2016 бе направено така нужното надграждане на хвостохранилището, което ще позволява всъщност дългосрочната работа на предприятието, заложена в приватизационния договор. С три метра са надградени както стената, така и преливника, с което ще се поддържа огледалното ниво на хвоста и няма да се замърсява с метали наднормено коритото на реката към Златоград. „Това е един от най-важните проблеми, за който мога да кажа, че вече е зад гърба ни”, уверена е Ружа Бодурова.

 

Какво предстои…

 

И допълва, че за 2017 се работи по новите одобрени бюджетни рамки, в които също има предвидени 1.8 млн.. лв. като активи за рудодобива и в които са заложени 204 хил. т. руда. От тях ще добием 17 хил. т концентрат, очакван от пещите на нашия най-важен партньор – КЦМ-Пловдив. Всичко това ще бъде изпълнено през годината, след като новите машини, казахме, са закупени, и със същия персонал, без предвиждано негово увеличение или намаляване.

Но в „Горубсо-Златоград” ще се продължи с работата по проект за иновации и конкурентноспособност, за внедряване на иновативен процес по максимално разкриване на рудни и минерални фази, на стойност около 2 млн. лв. Проектът ще се изпълнява с помощта на Министерството на икономиката. Тук се включва и подмяна на машини във Флотационната фабрика, чието модернизиране ще бъде в центъра на вниманието през настоящата година.

 

Заплащането

 

Обемът извършена работа е в основата на заплащането на работниците в „Горубсо”.

В зависимост от нея, при изпълнението на производствените задачи, те могат да получат премии до 40-50% от основните им заплати. Всички заплати обаче сега ще бъдат променени, тъй като от тази година е завишен размерът на минималната работна заплата. А средната работна заплата за 2016 в дружеството, е била 1185 лв.

Една проходческа бригада например има средно 3668 лв. заработка, в добива е средно 3416 лв., а в коминджийска бригада средно е 3768 лв. – това са средногодишните заработки на миньорските бригади във фирмата. Дневните надници варират между 108 и 155 лв. По-ниско е заплащането, разбира се, при спомагателните дейности – сигналисти, помпиери, поддръжка на активите и пр. Тяхното възнаграждение може да е от 600 до 1000 лв., при всеки е строго индивидуално, в зависимост от извършваната работа, по индивидуален коефициент. Фактът обаче е, че през последните 4-5 месеца от миналата година, а и в момента, и трите участъка изпълняват заработките си за метал така, че са на 40% премии.   

 

(Бр. 2/2017 на „Златоградски вестник“)