Иван СТЕФАНОВ

 

 

2016 година е първата, през която в Златоград нямаме раждания в местната болница. Причината е, че нямаме специалист неонатолог, каквито са изискванията на НЗОК. По-рано е бил достатъчен и преминат квалификационен курс, но сега се иска лекар със специалност. Целта, разбира се, е насочване на пациентите от периферията към по-големите болници, включително частните. Това е единствената цел на националните консултанти, които съставят клиничните пътеки.

 

До това убеждение стигаме в разговора си с управителя на златоградската болница д-р Людмил Личев. Ето още в тази връзка: до 2014 клиничните пътеки в болницата са били 72. След въвеждането на изисквания за определяне нивата на болниците, ние сме болница първо ниво и пътеките, по които се работи, са вече 48. Целта е същата.

От министерството, т. е. държавата, искаме да облекчат стандартите по клиничните пътеки – много от тях, по които работихме и получавахме пари, преди време ги насочиха към второ ниво болници (окръжните). Ако тези пътеки ни бъдат върнати и си ги работим, защото имаме и лекарите, и необходимата апаратура, ние ще можем спокойно да увеличим заплатите в болницата и дори да даваме бонуси за онези колеги, които работят повече и привличат повече пари за отделенията си, категорично заявява д-р Личев. „Сега това е невъзможно и сме на уравниловка - стискаме зъби и вървим напред, само и само да запазим болницата за региона”.

Защото всички данни показват, че тя е необходима, все повече се търси и трябва да съществува.

 

И привежда

конкретни данни –

 

направим ли равносметка колко болни са преминали през отделенията през миналата 2016 г., виждаме, че в сравнение с последните три години това е най-добра година за нас. Болницата е обслужила тогава 2880 свои болни, при 2080 болни през 2015 и 2641 през 2014 г. Виждаме, че всяка година броят на болните се увеличава, тъй като при нас се лекуват хора не само от Златоград, но и от общините Неделино и Кирково, а и извън тези три общини. Болницата ни е предпочитана, заради професионализма на лекарите ни, много от които са с по две и три специалности.

Затова връщането на пътеките, които можем да изпълняваме, е много важно. Поставян многократно не само от лекарите и от общината, но и от сдружението на общинските болници, което също настоява за това.

„Ако всяко отделение работи по тях, минимум между 30 и 50 хил. лв. повече ще влизат в касата ни. Но засега не се решава”. 

Големият проблем за съществуването на болницата не е само липсата на лекари и медицински сестри, но и заплащането им и тяхната квалификация, която не могат да получат тук. Всичко това е толкова свързано, но засега не се оглежда от държавата за решаване и вместо да се укрепват общинските болници, да им се даде възможност да се развиват и ползват максимално капацитета си, те са ограничавани по всевъзможни начини. В същото време продължават да се откриват частни болници, за които също се харчи обществен ресурс, казва управителят.

През 2016 освен това болницата е изплатила всичките си дългосрочни задължения към доставчици и в момента се плащат само текущи. Тук се отчита и помощта на общината, която е помогнала да се покрие задължението по вноските за рентгена. За тази година също е заложила в бюджета си около 30 хил. лв. за подпомагане дейността на болницата. Благодарение на общината болницата вече има и видеонаблюдение на входовете си. Средствата от клиничните пътеки и тук, както и другаде, покриват само заплатите на лекари и останалия персонал. Това наскоро е отчетено и от председателя на асоциацията на общинските болници Неделчо Тотев, който призова общините да заделят пари за болниците си. Още повече, че от тази година влиза увеличението на минималната работна заплата с 40 лв. и вече лимита на болницата, определян от НЗОК, няма да е достатъчен. Затова, спазвайки закона за увеличението, ще се закъснее с някои плащания, като ток, вода, медикаменти, храна.

 

Проблем обаче

продължава да бъде

 

броят на кадрите – имаме липса на педиатри, акушер-гинеколог, на анестезиолог, неонатолог и други специалисти. Отдавна не са назначавали млади лекари, а те не идват тук, защото не могат да специализират - база за специализации на лекари са само окръжните и университетските болници.

Двама лекари са назначени вече и в гинекологията – д-р Стайкова и д-р Чинарева, която е шеф на отделението. От януари т. г. в детско отделение работи д-р Карагяурова. Останалите отделения (жирургия, вътрешно и нервно) са си в пълен състав, както и рентгена и лабораторията. Така отговаряме на изискванията за първо ниво на болницата.

„В момента съм готов на да назнача лекари и в петте отделения по един, стига да се прояви такова желание, – казва д-р Личев. - Има нужда и може също така да се назначат и медицински сестри във всяко от отделенията”.

И тук идва „проблясва” една стара идея. Може би общината трябва да се върне към практиката си от преди много време, когато едва ли е била в по-цветущо финансово положение от днес. А именно, да плаща частично обучението на млади хора по специалностите, от които има нужда, които след това да се върнат в града. Примери в историята ни в това отношение колкото щеш, между които и патрона на болницата, и скулпторът на стария паметник на Дельо войвода, следвали на издръжка от общината.

 

От известно време болницата работи в сътрудничество с кърджалийската болница, благодарение на която ни изпращат лекари за заместване при нужда. С обновяването на пътя към Кърджали, болните вече се насочват там, а и те самите я предпочитат пред Смолян, тъй като вече имат право да избират къде да се лекуват.

 

(Бр. 2/2017 на „Златоградски вестник“ )