Ефим УШЕВ

Когато един местен вест­ник навърши 15 години от старта на излизането му, той вече е престанал да бъде просто информационно гише, с което хората са свикнали и независимо дали го харесват или не, някак механично про­дължават да го ползват.

След 15-годишно същест­вуване, колкото и малък да изглежда, сравнен с килогра­мовите централни ежеднев­ници, той вече не е само кул­турен факт или феномен, съхранил се във време, кога­то множество издания из­чезваха или се превръщаха в цветни услужливи сапунерки без характер.

15 години по-късно, останал верен на себе си, а така и на своите читатели, които го подкрепят, без значение колко време му остава оттук на­татък, този вестник е вече една институция на демокра­цията и гражданското об­щество, свидетелство за не­говото израстване и плура­листично развитие, катали­зирал обществено чувство и съзнание за историзъм и ро­долюбие, без които един град се превръща в блато на хит­реци и интриганти, наблюда­вани от масата, без надежда за промяна.

Самото наличие на „Златоградски вестник” в града през тези 15 години, ре­акциите и изнесеното от и за него, доказваха, че точно то­ва в Златоград не може да се случи…

…Остава открит въпроса ще изгубим или ще опол­зотворим онези 2.2 млн. евро, осигурени от чужди донори специално за златоградската минерална вода чрез консорциум „Геотермия”…

А също така да­ли държавата ще си зас­тане на мястото и ще да­де отпор на самозабравили се търгаши, които ня­мат проблем да построят грозна барака в центъра пред погледа на всички власти и контролни орга­ни с тлъсти заплати.

Тези „контролни” общест­вени функции, разбира се - без тлъстите заплати, вижда като смисъл за себе си „Златоградски вестник” и през тази година.

За ос­таналото - крадене, блюдолизнечене, непукизъм към проблемите на Златоград и общите ни интереси - вина­ги има кой…

(Откъс от статия в бр. 1/2005

на „Златоградски вестник“)