+ Върнаха парийните организации по месторабота, за първи път открито се демонстрира, че „Горубсо” е структура на Ахмед Доган

 

Ефим УШЕВ

 

 

След като слуховете в общината, че не покойния Илия Павлов, а лидерът на ДПС е собственикът на закупеното преди три години предприятие „Горубсо-Златоград”, изведнъж всичко се изясни на предизборно събрание в Ерма река. Там ръководство на местното ДПС агитираше съвместно с цялото ръководство на фирмата, да се гласува за кандидата Агуш, а най-споменаваното и от двете страни име бе това на Доган.

 

Както в „доброто” старо време на БКП, когато Горубсо беше основната й структура, и сега работници и служители бяха доведени под строй в читалището на селото да слушат омайни приказки за балнеолечене, топла вода, повишаване на работни места и заплати, и т. н. За което „лидерът” много държал.

„Затова нека да бъдем в един отбор и инвестициите в селото и общината ще потекат, вижте какво става в Кърджали” - казваха и д-р Чинар, и директорът Байрев. В салона, като едно време, никой не смееше да гъкне и ако се обадеше някой, то е я за да поиска тръби, я да пита защо не дошъл Доган...

Никой не пита защо три години от закупуването на предприятието инвестициите все ги няма, а сега ги обещават в бъдеще време…

Защо близо година след „първата копка”, от прословутите оранжерии няма и помен и защо въпреки покачване цените на металите на международната борса, тук се вземат безобразно ниски заплати.

А че инвестиции няма, личи от Приложение № 1 към „Отчет на усвоените инвестиции в „Горубсо-Златоград” за 2002г.”, където са нахвърляни фрапиращи суми, превеждани основно към фирмата-доставчик „Минстрой Холдинг”, т. е. към себе си, за: 49 000 лв. договор за геотермални проучвания, какъвто не е извършван; 300 000 лв. договор за ремонтни работи на комплексите във фабриката, каквито също не са правени; 125 000 лв. договор за ремонт на административно битов комплекс, какъвто не е извършван; 175 000 лв. договор за проучване устойчивостта и надграждане на хвостохранилището; 75 000 лв. ревизия, профилактика и ремонт на подземни машини; 514 965 лв. за доставка на машини и съоръжения от „Минстрой Родопи” и т. н., за да се натаманят разходи за 1 331 835 лв., колкото да се излъже министърът на промишлеността, че инвестиции тук се правят.

Оказа се също, че „Горубсо-Златоград” продължава да дължи около 120 000 лв. на 14 души, първият от които ги е осъдил през 2000 г., а последните през март 2005. За 5 години новата номенклатура не намери за нужно да плати на нито един човек дължимото, но пред изборите с охота обещава мед и масло, ако гласуваме за партията.

А хората, дали си здравето по рудниците, разчитат на тези пари.

16 000 лв. на Ангел Зейнелов от Ерма река по две дела от 2002 и 2004; 4800 лв. на Илия Колев от Златоград, по дело, приключило чак 2001; над 10 000 лв. на Мехмед Кехайов от Старцево, близо 11 400 лв. на Смаил Топалов от Старцево, близо 13 000 лв. на Стоян Баткаджов от Аламовци и т. н., още десетина души.

Всички тези въпроси трябваше да зададем на изпълнителния директор Николай Вълканов, главният агитатор на ДПС за района, чието идване на предизборната среща в Ерма река бе афиширано и в Златоград. Той обаче не дойде. Но неговите хора все пак обещаха до шест месеца да започнат изплащането на парите, защото наистина са дребни пари за фирма от мащаба на „Горубсо”.

Това предстои да проследим. Думата тук е как една партия, осребрила максимално присъствието си във властта през последните четири години, ползва икономическите си активи за партиен натиск върху хората.

Как тя разчита на зависимите хора и използва платените си храненици, за да влияе политически в своя изгода. Това е проблем, който настъпва и в нашата част на планината с изпитаните методи от съседната област – да държиш хората в бедност, за да са ти благодарни, когато им даваш трохи. Да ги държиш в страх и зависимост, за да са ти предани…

Затова вотът за тази партия не е автентичен. Той се основава на несвободата!

На страха, че няма да има благини за тебе, ако не си с нас – една във висша степен комунистическа практика, която бяхме позабравили.

И след събранието им в Долен хората ни казват, че са ги заплашвали – няма да ви изкупим тютюна, ако няма гласове от тук. Това д-р Чинар и свитата му наричат „толерантност”.

А след събранието им в Старцево също ни съобщават – излъгали, че ще има мевлит, сварили месо в джамията и започнала агитацията. Това по същество е гавра с религията, а и с хората, пред които някакъв Хайри директно заявил, че Доган плащал джамията в Малка река, затова всички да гласуват за него. Обещал още, че най-голямото минаре също Доган щял да построи на разклона на Старцево...

Ето такава партия, основаваща се на страха, демагогията и ислямизма, настъпва и в Златоградско. И е важно не с колко е увеличила гласовете си, а по какъв начин е станало това. Защото откровеното купуване на гласове (казват, че само в нашата община изхарчили 20 хил. лв.), било чрез продукти на местният БЧК, раздавани от хора на ДПС, било чрез плащане на ръка на ангажирани уж като „застъпници”, а всъщност служебно зависими от местния лидер, развращава народа, за да смята, че така трябва, това е положението.

Което се нарича корумпиране на съзнанието и взривява в основите всякакви морални устои и самата система на демокрацията. Затова тази партия е опасна и вредна - защото разделя нацията и точно разпасаността на Доган във властта, неговата невиждана политическа безпардонност и лакомия, роди „Атака”, с крайно левичарските й послания - като инстинкт за самосъхраниение на останалите.

Поел партията си от бившата Държавна сигурност като „гето” за българските турци, Доган положи усилия да включи в него и циганите, директно заплашвайки ги с „Атака”, а сега дава мило и драго да набута тук и родопчани, свирейки им на религиозна струна и обещания за повече минарета.

И ни предстои да преценим – влизаме ли в турско-циганското гето, което да ни отдели окончателно от останалата част на нацията и да бъдем пешки в играта на мафията, помагайки й да кантонизира страната по етнически и верски принцип за строго личните интереси на върхушката.

Както се започна в Босна и Косово...

Това е дилемата, пред която ни изправя венецът на Симеоновото управление, за което ние гласувахме. И преди 4 години, и на 25 юни. Управление, подарило огромна собственост на една етническа формация, за да издевателства икономически и  политически над хората тук.

И сега явно ще ни се наложи да се противопоставим на плодовете му.

Ако демократичните завоевания от последните 15 години значат нещо за нас.

И ако сме запазили някакъв демократичен инстинкт, въпреки леещата се политическа проституция и институционализирана корупция в държавата ни, събирателен образ на които се явява Ахмед Доган.

А дали заглавието на този материал е точно, вижте с кого води пазарлъците си за ново правителство в момента същия – песен, която вече сме чували при съвместното им управление с БСП и премиер Любен Беров - когато укрепна организираната престъпност и избуя невиждана дотогава корупция.

 

(Бр. 10/2005 г. на „Златоградски вестник“)