+ Разговор с Ирина Кюртева – председател на Районния съд в Златоград

 

 

 - Г-жо Кюртева, наричат ви човекът-съд. Как го приемате и какво се крие зад него?

- Това сравнение бе направено от един от членовете на ВСС, тъй като от една година съм единственият съдия в районния съд. Има много желаещи юристи да започнат кариера в съдебната система, но законът създава трудности. Двете възможности са чрез външен конкурс или чрез преместване и повишаване, т. нар. вътрешен конкурс. Само 20% от свободните места са предоставени за външен конкурс. За да се реши проблемът с текучеството в съдилищата в по-малките селища, трябва да се увеличат възможностите за външен конкурс Сега по-често назначаването става чрез преместване и повишаване, но обикновено няма интерес за преместване от един районен съд в по-малък. През 2013 г. беше назначен съдия, който след година се премести в родния си град и оттогава щатът не е зает. Оголи се не само съдийският състав в Златоград, но и в Мадан, където съдия от Хасково се премести в Пловдив. В правната комисия на НС текат дискусии за изменения, но заложеното е 10%. Вероятно за другите съдилища е оправдано, но за районно ниво е по-целесъобразно процентът да е по-висок. А и това е начинът млади хора да имат по-голям достъп за кариерно развитие.

 

- Само кариерното израстване ли е причина, или е по-лесно един съдия да бъде “анонимен” в големия град?

- В по-голям град предпоставките за кариерно израстване са по-големи, тъй като там освен районен, има и по-горен по степен съд. Съдиите са профилирани, там си някак си по-анонимен, а в по-малкия град си на показ денонощно. Всеки те познава. Няма момент от деня да не представляваш институцията. Животът в малкия град, още повече в родния ти град, има и предимства, и недостатъци, постоянно си под обществен контрол. Да бъдеш съдия в такъв град, е голяма отговорност, а също и призвание. Отнасям се с уважение и отговорност към хората, потърсили съдействието на съда за разрешаване на своите проблеми. Съдийската работа е много сложна, тя не се състои само в постановяването на съдебния акт, тя е и твоето човешко отношение към различните житейски казуси, твоето поведение в съдебната зала.

 

- Има деление в съдебните среди на провинциален и столичен съдия. Какво е основанието?

- Има деление в административно-териториален аспект на провинция и столица, такова има и при съдилищата. Но навсякъде живеят хора, които като граждани на България имат равни права и задължения. Но дали правораздаваш в голям или малък съд, не би трябвало да е от значение. Няма малък човек и малък казус. И човекът от най-малкото село, и гражданинът на София имат право на качествено правосъдие. Районното съдилище е мястото за добър старт за изграждане на компетентност заради всеобхватността на казусите. Районният съдия разглежда и граждански, и наказателни дела и това му позволява да се развива в много области. Качеството на правосъдието зависи от компетентността на магистрата, ако има желание да учи, той ще е компетентен и няма значение в какво съдилище е. Чела съм с огромен респект решения на Иван Велинов, който е работил през 60-те години на ХХ век в съда в Златоград, а след това става председател на Върховния съд. Неговите решения са написани перфектно, това значи, че човек, независимо къде работи, може да изгради висока компетентност. Още повече, във времето на интернет, когато има достъп до голяма база данни, както до нашето, така и до европейското законодателство. Предоставена ни е възможност постоянно да се обучаваме в Националния институт на правосъдието. Смятам, че когато има специализация по материя, това отнема по-малко време на съдията да реши един казус. Тъй като, когато не си строго профилиран в дадени дела, времето за подготовка, което ти е нужно, е по-голямо, а това води до допълнително натоварване. За мен специално, от позицията на моя опит в съдебна зала, не е проблем да разглеждам и решавам различни по материя дела.

 

- Кои са по-натоварващите казуси?

- Много се увеличиха бракоразводните дела и тези, свързани със закрила на детето, а също и с домашно насилие. Разделят се семействата, по икономически причини търсят препитание в чужбина. Тези дела са по-емоционално натоварени, тъй като засягат съдбите на децата, оставени при баби и дядовци. През 2013 г. нашият съд бе одобрен като съд модел по проект „Правосъдие - приятел на детето” и бе изградено помещение за изслушване на деца в атмосфера, близка до домашната.

 

- Все се говори за натовареността на съдилищата, тази на Районен съд-Златоград, каква е?

- До 2015 г. натовареността се измерваше по брой дела. Отчетите за 2016 г. ще бъдат на база правилата за оценка на натовареността на съдиите, приети от ВСС през декември 2015 г. Според тях всяко дело има определен коефициент на тежест и се формира индекс за натовареност на всеки съдия. Индексът, който се получава за първото шестмесечие на 2016 г., е в графата за нормална натовареност По щат има двама съдии в Златоград, един съдия изпълнител и един съдия по вписвания. Вторият щат не е зает. Моята натовареност и като съдия, и като ръководител, е доста над 100 процента. Направили сме вече стъпка и за електронното правосъдие, като всяко дело го има и на електронен носител. Осъществяваме електронен обмен на делата, като адвокатите и страните по всяко дело могат да правят отдалечени справки. По заповедните производства, по които се подават заявления по чл. 410 от ГПК, е в процес на въвеждане пилотна електронна услуга. Председателят на Окръжния съд Любен Хаджииванов командирова съдии от РС-Смолян, които разглеждат част от гражданските дела, но това не решава проблема, тъй като се затруднява работата на колегите в съда, в който работят. Не е лесно да пропътуваш 60 км силно пресечен планински терен, след което да влезеш в залата и да разглеждаш дела.

 

- Как виждате като районен съдия съдебната реформа?

- Съдът осъществява правораздаване, по конституция това му е основната дейност, тоест следва да се подобри правораздаването, то да е по-бързо, по-качествено и справедливо. По тези критерии съдът, който ръководя, се справя добре. За 2015 г. 97 % от делата ни са решени в тримесечен срок, а 78 % от обжалваните съдебни актове са потвърдени. Винаги има какво да се желае за подобряване на процеса на работата, всички усилия трябва да са насочени за връщане доверието на хората в съда, като гарант за техните права и интереси и това трябва да е нашата основна задача.

 

- Има ли случай, който няма да забравите?

- Много случаи са оставили спомен, но един е най-тежък. Става въпрос за мъж, който при побой изби окото на жена си, в момента е в затвора. Иначе има и забавни случаи. Бяха заловили веднъж гурбетчия, минал незаконно границата от Гърция в България. В съдебна зала му бе дадена последна дума. Питам го: „Какво ще поискате от съда?” А той отговори: „Ако можете да ми дадете пари, госпожо, да се прибера у нас…”

 

Разговаря

Валентин Хаджиев

 

(Бр. 22/2016 на „Златоградски вестник”)