С груб и ултимативен тон на директор от Живково време се обърна към главния редактор на вестника охраняващият Първа частна банка в града.

На­реждането му е повече да не се пише за футболните срещи на „Вихър”, на който той е треньор. Скандалът стана пред входа на споменатата банка, а извор на самочувствието на господина е може би повереното му оръжие. Защото едва ли може да получи такова от работата си с отбо­ра…

Според него информациите за срещите на стадиона и ре­зултатите от тях се предс­тавят „тенденциозно” и се по­зова на заглавието от миналия брой - „Отново загуби”, по повод равния мач „вътре” с „Хеброс” и загубата „навън” с „Ботев”. Тъй като по-обективна и неутрал­на информация от тази не мо­же да има, реакцията на пазача е необяснима. Като оста­вим това, забележете следно­то изречение, отправено към редактора: „Да не мислиш, че ще ти позволим да си пишеш каквото си искаш!”(!?)

Да го питаш кои са тия, дето трябва да „позволяват” какво да се пише и какво не, е излишно. Така 6 години от излизането на „Златоградски вестник” някои хора не разбраха, че никакви треньори, пазачи, банкери, чи­новници, в това число и всякак­ви оформени бандити с вратов­ръзки, намърдали се и в предиз­борни листи, не могат да дик­туват, нареждат и т. н. на вес­тника какво да се пише и как да се пише - това е работа само и единствено на редакцията, ней­ните сътрудници и ЧИТАТЕЛИ­ТЕ.

Всички други, изживяващи се като ветропоказващи фактори със и без покритие, могат да до­несат свой текст, да помолят да напишем за нещо, да поръчат и си платят за услугата, която ще им извършим! Всичко друго е излишно хабене на нерви и още по-нежелателно изостряне на отношения.

Това е общински, не­зависим, демократичен вестник за фактите и събитията на общината, такива, каквито те са, а не каквито се иска на някои да бъдат.

И не можем да пишем, че „Вихър” побеждава, когато губи. И обратно!

Останалото е болес­тни желания на наивници, от ко­ито никой няма нужда...

P. S. Г-н Чингаров,

Имах сериозното намерение и подготовка да открия при вас своя сметка - и лична, и на вестника. Сега как да влезна в банката ви? Разграничавате ли се от охраната си?

(Бр. 19/1995 г. на „Златоградски вестник“)