Ефим Ушев

(При откриване на

дискусията за филма

“Зад синора”)

Тази вечер всички ние трябва да сме много доволни.

Защото след 16 години обществен натиск към всяка местна управа по същностни проблеми, предимно от страниците на „Златоградски вестник”, като възстановяването на пътя до съседните села в гръцката част на Родопите, за възстановяването на някогашните събори край браздата между хората от двете страни на границата, както и за възстановяването на параклиса на връх Костадин, ние вече имаме своите съмишленици не само в Златоград, но вече и в лицето на телевизия СКАТ и нейния екип.

Това е телевизията, която единствена наруши позорното десетилетно мълчание на българската държава спрямо една част от българския народ, останала в границите на чужда държава по силата на злощастни исторически обстоятелства.

Нещо, което не направи уж националната ни телевизия в годините на своя монополизъм, когато ни занимаваше с кадри от всякакви авгански, занзибарски и пр. чужди чукари.

Тази вечер ще вдим един забележителен филм за съдбата на българите в южната част на Родопите, който вече получи високата си оценка на фестивала на документалните филми преди месец, вземайки първа награда.

Филм, опрял се на силата на документа, на българската памет, на историческата истина, забулвана през годините по всевъзможни начини – къде по-перфидни, къде откровено зловещи, но с единствената цел да се заличат българските следи в език, нрав, традиции, фолклор.

Това е филм и за същностни днешни наши проблеми, защото какво е един Златоград, ако не успее да пробие телените заграждения и ако не се свърже с хората в съседство? Той просто би си останал една периферия, в каквато се превръща при разполагането на политическата граница преди много години. Обратно – ако възстановим някогашния златоградски път към Беломорието, Златоград ще бъде отново важно икономическо и културно средище - именно средище, каквото е бил преди да бъде опасан с граница след позорния Ньойски диктат през 1919.

Ето това е българската идея, която заедно с нас защитава и филмът на СКАТ. Затова днес този филм има златоградската си премиера, затова сред нас е екипът, който го създаде и на който изказваме нашата благодарност.

Разбира се, трябва да благодарим и на кмета Младен Чаушев, един от участниците в този филм, който се оказва единствения златоградски кмет, не само завел целия общински съвет при нашите братя в Луджанските бани и Мемково, но и единственото българско държавно лице, което изрече истината за българската народност на хората там, определяни как ли не от иначе добрите ни съседи Гърция и Турция, между другото сключили някога позорна тайна договорка - да не се признава българско малцинство с мохамеданско вероизповедание в Южнте Родопи.

И затова е ценен за нас филмът на телевизия СКАТ – защото разбули маса фалшиви напластявания през годините, през които ние изоставихме своите, освобождавайки терен за чужди, най-често антибългарски интереси.

(Бр. 16/2005 г. на „Златоградски вестник”)