+ Традициите за Божик в Солунското поле (с. Пазар, Ениджевардарско) на диалекта на предците ни, записани от сайта "Илюстрация Бело море"…

Коледните адети ги зафатувахме от денот 23 декември.

Ат смоква си правихме кукударката и сурвачката, шарена со пушък, църно-бела.

Пак тогава, а некои и още по-отнапред, береха пърнари за огинот, а некои ги крадеха от други куки, да има повеке за них.

Рано на вечерта го палиха огинот. То требоваше да държе до застрата на 24 декември. Земаха пепел и я носиха на кокошарникот – да дават пилищата повеке яйца. Огин гореше и во всека маала клаваха вино и постно ядение за собраните люде. Во всека кукя колеха бишка и пиле за Божик. На вечерта децата коледари си береха и одеха от кукя на кукя да викат: „О, Коледа, бабо…” Во Пазар децата я казваха песната: „Замъчи се Божа майка, от Игнажден до Коледа!” Сите им даваха колаци.

Кога си бериха да вървят по куките на Сурва – Нова година, тогай им даваха повече работи – ореи, ябълки, костейна. На Бъдник клаваха дебело дърво на оджакот, да горе 12 дена, до 6 януари. Нам го клаваха на шадраванот или на реката. Жените правиха баница и я носиха на църквата, я раздаваха една друга.

Во сека кукя печиха погача на пепел. Клаваха внътре паричка. Та паричката я клавах нам на котелот, та да дават овците и кравите повече млеко. Съте се бериха на синията, погачата се чупеше за секой по парче, се клаваше постно ядение.

Две колаци са клаваха пред иконата и седеха там до 6 януари, за да ги ядат тогава животните. Най-старата баба земаше по малце от ядението, одеше до вратата и викаше три пъти: „Ела, Бъдник, да вечераме!” Имаше адет да вечераме бързо, преди да залаят кучинята. Синията оставаше пълна целата нокь…

(Бр. 21/2016 на „Златоградски вестник”)