Ефим УШЕВ

В статия от миналия брой под заглавие „Златоград изклю­чен от европомощи за разви­тие на граничните райони”, обобщихме, че шкартирайки ни от мащабен международен про­ект по „Външни граници” на Европейския съюз, на стойност 4.2 млн. евро и с 25 на сто национално съфинансиране, правителството на Симеон пуска на общините от Смолянския регион залъгалка за 500 000 евро за 15 проекта по прог­рама ФАР, наречени „Малки про­екти България-Гърция”.

А те са наистина малки, защото са с времетраене края на тази годи­на и засега от 15-те са одобре­ни 5-6, оповестени в Смолян на 6 февруари. Например в Широка лъка ще се прави „Градина на Ор­фей”, рудоземци, като по-хит­ри, са взели златоградската идея от преди 3-4 години и сега вместо ние да възстановяваме някогашните събори на българите от двете страни на гра­ницата около връх „Св. Коста­дин”, такива ще провеждат в Рудозем.

Оставили са пари и за Златоград, за да продължим да си играем на култура с нашите приятели от Хрисуполи - нещо, което правим вече десетина го­дини. С тамошния Клуб на тра­ките (защо ли пък не с елините) ще си обменяме пътувания, ще си играем танци и ще си пеем песни, ще си приказваме и по ин­тернет. Всичко това за 25 912 евро или около 40 000 лева.

По-предвидливи общини обаче, ка­то Малко Търново, Ивайловг­рад, Петрич и още някои, форси­рат усилено проблемите около мащабни комуникации и проек­ти за общи пътища със своите съседи зад граница. И така се подготвят за икономически просперитет - само след 3 го­дини ще бъдем приети в Евро­пейското семейство и ще пече­лят онези региони, които са разширили и обогатили своята инфраструктура, имат готов­ност с пътни връзки да осъ­ществяват бързи срещи и бизнесконтакти, да обменят идеи и капитали.

А ние продължава­ме да си пеем...

И си имаме хора, които продължават да не проумя­ват, или пък не искат да проумеят, колко е важно да насочим усилия, връзки и средства към проектиране и строителство на пътя от Друма към Мемково /Медоса/ и Лъджата /Термес/. И питат за какво ни е този път! Включително някои бивши и сегашни общински съветници.

На тях трябва непрекъс­нато да им се обяснява. И то сериозно, без заяждане!

Че това ще бъде нашият най-пряк път към богата Европа. Както и на самата Европа към България. Че ако бъдем готови с пътя до границата в следващи­те две-три години /само З,5 км/, ще бъдем пред­почетени от самите евро­пейски институции, а и от нашенските, и ще изпрева­рим с нов регионален гра­ничен пункт подготвящи­те се сега и при Рудозем, и при Маказа.

Това е нещо реално, защо­то знаем колко са благопри­ятни географските даде­ности в района ни - от цен­търа на града до самата граница, при сегашния черен път, се отива само за 10-15 минути.

Самите гърци от другата страна имат да довършват само 2 км черен път. А един такъв бъдещ регионален граничен пункт ще промени изцяло житие-битието на планината ни и най-вече на Златоград. Във всички въз­можни аспекти. Затова е важно сами да се убедим в това, за да можем да убеждаваме и другите.

Та дори и областния Палагачев, който засега ни се присмива.

Пари за дупки по улиците ни и за тръби по канализациите винаги ще трябват.

И винаги ще липс­ват. Но строителството на този път, както и пътя от Дрянова глава към Дже­бел, трябва да бъдат осно­вен приоритет на Златоградската управа през този мандат. Защото само така ще от­ворим града си и от пери­ферия на страната, отново ще станем средище.

Иначе няма да има инвестиции, местният бизнес ще се самоизяжда, хората ще обедняват и ще се изселват.

Ос­таналите ще продължава­ме да си пеем. И да ядем ка­мъни...

(Бр. 5/2004 г. на „Златоградски вестник”)