Ана КРЪСТЕВА

На 30 януари църквата ни отдава почит на Св. благоверен цар Петър, син на цар Симеон. Би трябвало да ня­ма българин, който да не знае за живота и дейност­та му като историческа личност. Но малко са тези, на които е известно, че той скоро след своята кончина, е признат за светец.

В края на X век са създаде­ни две църковни служби в негова чест, които са стигнали до нас. Единият, ръкопис се намира в Зог­рафския манастир, а други­ят е собственост на Белградската библиотека. За св. цар Петър се говори в българския летопис от XI век - като светец, и в грамотата на цар Константин Асен от XIІ в.

След дъл­гогодишни военни действия, на 8 октомври 927 г. се сключва така дългоочаква­ният 30-годишен мир в Ца­риград. Според условията му, Византия признава Пе­тър за цар на българите, а българския църковен глава - за Патриарх. Това е ми­рът,   осигуряващ официално жадува­ната още от св. княз Борис самостойност на Българ­ската православна църква. Кротък по нрав, цар Петър не блес­ти с военни подви­зи, но са известни неговите писмени връзки със св. Иван Рилски и св. Павел Латърски, които му дават духовен мир и способност за нравствено усъвършенстване. До края на живота си св. цар Петър остава верен на думите на Спасителя:

„По това ще ви познаят, че сте мои ученици - ако имате любов помежду си…”

(Бр. 2/1997 г. на „Златоградски вестник”)