Уважаеми г-н Ушев!
От все сърце ви благодаря за това, че дадохте публичност на моите писма и преди всичко за това, че така добре ме разбрахте - и като професионалист, и по човешки.
В откровение - впечатлена съм от списването на вестника, който ръководите.
За мен той е не само трибуна, но и приятел на читателя. Четеш и ставаш съпричастен на дълбоко морални теми, събития, дейности и проблеми от миналото и днес, в които прозира бъдещето.
Аз съм от поколението на 40-те години, което все още цени повече от парите всичко възвишено - наука, култура, изкуство, традиции.
И се тревожа как ще изглежда човекът на бъдещето, преминал през днешното бездуховно време. С удовлетворение разбирам, че тези мои вълнения се споделят и от младите поколения, в лицето на колектива, списващ вашия „Златоградски вестник”.
Той е скромен на вид. Сигурна съм, че само поради финансови причини.
Няма ги фрапантните, пищни и сензационни реклами и фотомодели, с изплезени езици и голотии на големите централни вестници; с истерични политически наддумки, долнопробни интриги, криминалистика и уличен жаргон, така отдалечени от обикновените хора, от ония хиляди, на които се крепи държавата ни и българщината. Не му ли идва на някой властимеющ, че трябва да се спаси българският език?
Днес вестникарският език е най-ужасният езиков жаргон, който заплашва да се утвърди като съвременен официален български език.
Така че за мен „Златоградски вестник”, макар и скромен на вид, е по-богат и по-голям от другите, със своята скромна, но апостолска дейност сред родопчани.
Благодарна съм, че ви има!
Още веднъж, благодаря за всичко! Желая ви ползотворна работа и много здраве.
С уважение:
инж. Благовеста Стаменова
София
(Бр. 19/2001 г. на „Златоградски вестник”)