Петър ПЕТРОВ
Не онзи, съветският, на който празнувахме „октомврийска революция”.
А нашият, българският 7 ноември, когато преди 111 години е кулминацията на Сръбско-българската война, увенчала както акта на Съединението на България, така и българската национална чест.
На тази дата през съдбоносната за отечеството 1885, нашите деди, водени от неколцината капитани, увенчаха с победа целокупността на независимостта на страната ни при Сливница и Гургулят. Заради това събитие площадът край Народното събрание започва да носи името „7 ноември”, по-късно изтрито от натрапения ни чужд „празник”. Ето събитията на този ден.
Два месеца предни това - на 6 септември, група родолюбци в Пловдив обявяват Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Най-яростен противник на този акт се оказа не султан Абдул Хамид, а официална Русия.
От Санкт Петербург идва нареждане руските офицери на служба в българската войска да я напуснат и да се завърнат у дома. В същото време руските дипломати в Белград внушават на крал Милан, че император Александър ІІІ не би възразил срещу една наказателна военна акция на Сърбия на българска територия.
На 2 ноември 1885 започва Сръбско-българската война, на 5 ноември нейната Нишавска армия е спряна от защитниците на Сливнишката позиция, а на 6 ноември са отбити ожесточените атаки на сръбската армия.
Решителното сражение е на 7 ноември, когато сръбската Моравска дивизия (12 хиляди души и 24 оръдия) е пресрещната на Гургулят от малочисления отряд на капитан Христо Попов и е принудена да отстъпи към Брезник.
В същото време ротмистър Бендерев при Сливница изтласква противника към Драгоман, където се изтеглят и разбитите части на сръбската Шумадийска дивизия, преследвани от наши доброволци…
(Бр. 20/1996 г. на „Златоградски вестник”)