В началото на XII век българите създават в Болоня, далеч преди Оксфорд и Кембридж, първия университет в Европа - „Университато Булгаро” (1119г.). Тук е чел лекциите си изключително надарения болонски юрист Булгаро де Булгарис, наречен Златоуст, за когото може да се прочете в Италианската енциклопедия. Площодът пред неговата къща днес се нарича „Площада на Българина”. Там могат да се видят фамилните гербове на Алцеус Булгарини и на Асканиус Булгарино от Сиена.

В пълна независимост от черквата, „Университато Булгаро” се учат 10 000 студенти от цяла Европа. За сравнение - в Кембриджкия университет, основан век по-късно, учат 5000. Магнетизмът му привлича мастити представители на европейската култура като Томас Бекет, Данте Алигери, Еразъм Ротердамски, Николай Коперник… Университетския параклис и до днес се нарича „Санта Мария дел Булгари” („Света Мария на българите”). Вътре, преди няколко десетилетия, проф. Атанас Божков открива, че има стенопис на цар Борис І.

Говорим, разбира се, за наследниците на българския кан Алцек (брат на Аспарух), чийто паметник наскоро бе открит в центъра на италианския град Челе ди Белгерия.

Събитието, за което писахме в миналия брой нанашия вестник.

(Бр. 16/2016 на „Златоградски вестник”)