+ Природонаучна музейна сбирка в Златоград очаква своите посетители

 

Георги МИТРИНОВ

 

 

Във всяко българско селище, известно със своите музеи и етнографски комплекси, съществуват и по-малко известни места, също толкова атрактивни и интересни за посещение от туристи. Такова място в Златоград е музейната сбирка на любителя на природните забележителности Самуил Хаджолов. Изложбената зала е разположена непосредствено до дома му, в една странична уличка, малко поотдалечена от етнографския комплекс, известен и като Стария град.

 

62-годишният Самуил споделя, че не може да бездейства и да губи време по кафенета и кръчми. Ако не е в изложбената зала, е някъде по работа. И докато разговаряме с него, вече е грабнал конеца и ниже поредния гердан от неговите специално подбрани камъни. А откъде е тая любов към природните богатства?

Споделя как на времето баща му, който работел в рудник, не искал да го насочва към тая работа, криеща опасности. Но си припомня оня незабравим спомен от първия път, когато влиза в минна галерия и се озовава на мястото, където се добива рудата - тъкмо когато миньорите са взривили голяма скала и се е отворила каверна, пълна с разноцветно искрящи кристали. Спомня си как миньорите ги чупели, а на него му било жал за това чудно природно творение, което хората развалят. Виждайки неговата реакция, те му дали една бомбаджийска торба, като му казали бързо да я пълни, защото трябва да работят. Това природно вълшебство предопределя по-нататъшната му съдба, макар да споделя, че родът му е потомствено „каменарски” и представителите на различни поколения от него се занимават с минерали като природни забележителности.

 

Въпреки бащината забрана

 

и той свързва съдбата си с рудничарството. Така започва да създава своята сбирка от полускъпоценни и скъпоценни камъни. По-нататък, особено след пенсионирането си, се самообразова допълнително. На масата пред него има куп книги на изследователи, посветени на минералното богатство по нашите земи. Знае златоградския край на пръсти. Обикаля и из други съседни и по-далечни райони. Залата е пълна с експонати, разположени в различни обособени кътове, според вида и предназначението си. Когато влязат посетители, компетентно говори за видовете минерали и за въздействието им върху организма на човека. Споделя обаче, че е важно не само да намериш минерала, но и така да го обработиш, че да му дадеш живот. Пенсионира се от работата в рудниците с повреден слух, има силикоза, а страда и от вибрационна болест – все последствия от престоя му под земята. Все пак, страстта да се занимава с минерали си остава. Говори с болка за невежите, които унищожават природни забележителности. Обяснява как някой се опитал да взриви Орфеев ахат, като в пробити три дупки поставил черен барут и разпукал камъка. По тоя начин е унищожена природната забележителност. Споделя, че е готов да помогне на всеки в търсенията му, само да не унищожава природните красоти. Веруюто му е, че човек, който мисли само за себе си, е глупав и допълва, че „слънцето грее за всички еднакво”.

 

Неговата изложбена

зала за минерали

 

е единствена в града. От близо 20-30 години събира материали за експонати: кристали, полускъпоценни и скъпоценни камъни. Могат да се видят фосили – вкаменелости на милиони години; червен минерал на милиарди години от най-стария пласт земна кора. В единия край на залата е оформил умален модел на рудник. Според него повечето посетители нямат нужната култура и само гледат експонатите неразбиращо. Затова приема ролята на учител, който да ги въведе в света на минералите. Критично е отношението му и към незаинтересоваността на държавните институции спрямо природните богатства. Отбелязва, че повечето минерали не служат само за красота. Зеолитът например пречиства водата. По време на Чернобилската авария хиляди тонове зеолит от Кърджалийско са изпратени в Съветския съюз. Като отбелязва, че държавата нехае за това богатство, което в сравнение с други страни тук се открива в големи количества, пояснява, че ще дойде време зеолитът да е по-ценен от златото. Защото има чудно свойство да неутрализира всички тежки елементи. Още много подобни примери дава. За всеки минерал може да разказва обстойно и завладяващо. Споделя, че идват на посещение организирано групи ученици и студенти. Радва се и на чуждестранни посетители. Двама канадци наскоро посетили изложбената зала, фотографирали експонати и после качили фотографиите в интернет. Един холандец проявил голям интерес към една вкаменена риба, но въпреки примамливото финансово предложение за откупка, Хаджолов не се разделил със своя експонат – смята го за част от историята на тоя планински край в България.

 

По стените, на няколко места

 

са закачени грамоти от негови участия с експонати - на различни изложби и изложения в България. Открива се и благодарствена грамота от страна на Националния природонаучен музей в София за дарение, което си е едно голямо признание за заслугите на местния природоизследовател.

Докато събеседваме, в залата се отбиват няколко туристи, преминаващи през иначе глухата уличка. Други подминават, без да се отбият, не знаейки какво изпускат. Домакинът любезно ги посреща и подробно отговаря на въпросите им. А герданът, който нанизва с различни камъни, вече е почти готов.

Но и за реденето на такъв гердан са нужни добри познания, споделя той. Защото минералите в тях трябва да са имат съвместимост. Така например съчетанието от аметист, ахат и гранат предпазва притежателя на гердана. За всяка болежка си има и камък. Хромитът нормализира кръвното налягане. Пиритът старите баби са го слагали до възглавницата на новороденото, защото лекува от анемия. Така по-лесно му никнат зъбките и по-бързо прохожда. Разбира се, не може да се мине и без известната вече из много  краища на България лечебна пръст, наричана тук мумьъ, добивана в околностите на с. Кушла. Която помага при заздравяването на счупени кости. Могат да се открият и творения от дърво на ентусиаста, както и изложени местни носии.

С една дума, посещението в единствената в Златоград изложбена зала на минералите, си е истинско приключение и разходка в чудния свят на природните богатства в Родопа. Не пропускайте да се запознаете с вълшебствата на заобикалящата ни природа, събрани в изложбената експозиция на ентусиаста Самуил Хаджолов. Като добър събеседник, той ще ви открехне вратата на един свят, сътворен от майката природа, сред който се движим, без да осъзнаваме това.

 

(Бр. 16/2016 на „Златоградски вестник”)