Господин главен редактор!

На 12 ноември 2000 г. дой­дох от Пловдив в Златог­рад, във връзка с уреждане­то на недвижимите имоти на моя дядо Костадин Алек­сандров Чанов, бивш жител на Златоград и собственик на Алешовската къща в Стария квартал на града.

Бях приятно изненадана от семейството на Георги Паскалев Чалъков, където редовно отсядам, защото там се запознах с вашия вестник и по-точно – с бр. 13 от 28 юли т. г., със статия­та за „Златоградски сбор­ник”.

Искрено съжалявам, че наследниците на дядо Кос­тадин Александров, а те са дъщеря Милка Георгиева и внуци, правнуци и праправнуци, не са били уведомени за издаването на „Златог­радски сборник”, защото можеше да се включи и на­шата помощ за издаването му.

Г-н редактор, предпола­гам, че няма да е невъзмож­но да изкажете благодар­ността на наследниците на Костадин Александров към златоградчаните Атанас Гочев, Никола Серезлиев, Васил Манолов, Ефим Ушев, Георги Митринов и изда­телството на ВМРО „Маке­дония прес”, за приноса им да бъде съхранен и отпеча­тан „Златоградски сборник”.

За това родолюбиво дело „на ползу роду”, за поу­ка на по-младите поколения, както пише Васил Манолов, благодарим от сърце.

За нас това са хора, които обичат нашата родна България.

Няколко пъти ви потър­сих в редакцията, но не ви намерих, защото много ис­ках да разгледам томчето, да помоля да ни снабдите и нас, наследниците на дядо, с това, както пишат, кра­сиво томче, както и брой от вестника от 28 юли т. г.

С искрени пожелания за здраве от внучката на Костадин Александров.

Пловдив,

ул. „Цариброд” 4,

Милка Георгиева

(Бр. 19/2000 г. на „Златоградски вестник”)