+ Когато се почувстваме излишни или пък безсилни...

Ефим УШЕВ

Вицепрезидентът Тодор Кавалджиев обиколи няколко родопски града като гост на Минстрой (Мадан). Това е фирмата, която желае да закупи рудниците на „Горубсо-Златоград”, но не на об­явената цена от 6.2 млн. лв., а за символична сума, напр. 1.7 млн. лв.

В Златоград Кавалджиев искаше да чуе и научи повече за пробле­мите ни, за да запознае.и прези­дента на републиката Петър Стоянов.

След визитите си и в другите родопски градове той беше уверен, че рудодобивът няма алтернатива тук като обхват на работна сила и трябва в най-къ­со време да бъде възстановен.

Между другите изслушани въп­роси на гражданите, вицепрези­дентът заговори хипотетично за корупцията, критикува остро де­путатите от 38 НС и правителс­твото, сякаш забравил, че е из­бран и представлява точно демок­ратичното пространство в страната и не е „опозиция”, както има наглостта да се определи. А зае­ма един от най-високите държав­ни постове в България и приказ­ките „ала Тренчев” или „ала Доган” не само не му подхождат, но и още повече объркват обикнове­ния човек за това кой кой е в та­зи държава.

Още повече, когато говориш, че всички са корумпира­ни, само ти си чист, но в крайна сметка, виждате ли, посоката е вярна и трябва да бъде продъл­жена, защото Европа забелязва­ла усилията ни.

Да се чудим как така Европа приема и одобрява такава „корумпирана” държава!

Тази каша от възприятията на висше държавно лице, което на публично място си позволява да напада останалите властови ин­ституции, ни говори ясно колко сме далеч все още от достойно­то държавническо поведение и колко е остра липсата на личнос­ти, които, почувствали се в оп­ределен момент безсилни или пък излишни, да имат доблестта да си вземат шапките. И да си за­минат!

А не да се представят ка­то невинни и безотговорни деви­ци, консумирайки в същото вре­ме всички облаги, удобства и из­кушения на властта.

(Бр.  19/2000 г. на „Златоградски вестник”)