Ефим УШЕВ
Миньорските протести в Златоград продължиха и в първите дни на новата година. И явно няма да престанат, докато заработените през миналата година пари не бъдат изплатени. Всеки ден пред сградата на предприятието можете да видите голяма група хора с плакати и призиви за оставки, настояване за хляб и работа, за заплати.
„Стига лъжи и кражби в „Горубсо” - гласи един от лозунгите, факт е, че от позиция на изчакване и молби, вече се минава към радикални протести и гражданско неподчинение, защото бъдещето на над 1000 семейства от общините Златоград, Неделино и Кирково, е неясно. Много от тях са напуснали временно, други трайно родните си места, за да търсят хляба си в Кърджали, Лъки, София и другаде.
Но само народът в този край на Родопите знае за трагедията на разделените семейства.
Когато казвам, че исканията се радикализират, имам предвид прозвучалите предложения по митингите тези дни за блокиране на пътни участъци, административни сгради и дори водоотливни участъци, което би нанесло непоправимото на златоградските рудници и би ги довело до непродаваемост и практическа неизползваемост в бъдеще.
В края на миналата година стана известно, че четири фирми са закупили документацията за оглед на „Горубсо-Златоград” от Агенцията за приватизация, обявила за продажба 60 на сто от активите му и 20 на сто при облекчени условия. Разбра се обаче и друго - че нито една от тях не е внесла необходимия депозит, каквото е условието за кандидат купувачите. И фактически засега купувач отново няма. Остават само заявените намерения на ментърджийската гръцка фирма „Термес майнинг”, за която се говори, че е преследвана в родината си за неплатени данъци и други шмекерлъци; и тези на местното работническо дружество „Горубсо`99”, зад което стои „Техноимпекс” ООД, съдружник на швейцарската фирма „Гленкор”, основен вносител на концентрати за КЦМ-Пловдив.
Същата е закупила и „Горубсо-Лъки”. Тя обаче иска да закупи само два от златоградските рудници, заедно с Ермореченската обогатителна фабрика. А не цялата фирма, както обявява Агенцията. Причината - продаваният 60%-ен капитал не представлява 2/3 от него и различните собственици в бъдеще биха имали проблеми в управлението. Специалистите тук изтъкват и разликата в продажбите на Златоград и Лъки - там без депозит, а тук той е 180 000 долара. Там стойността е оценена на 110 000 долара тук - над 3 милиона долара. Което утежнява продажбата, а оттам и проблемите с разплащането - основа на днешните протести. А и причина за разрастващото се социално напрежение и споменатите по-горе демографски проблеми, появяващи се за първи път в златоградския район.
Тази нерадостна картина принуждава новата управа и самата общественост тук да се оглежда и търси някакви алтернативи, като две от тях се налагат все повече сред широки обществени кръгове.
Едната е заявеното вече намерение Златоград и Неделино да преминат административно и териториално към Кърджалийска област, документите за което неотдавна бяха връчени на премиера Костов, а подписката на гражданството е в Комисията по местно самоуправление в парламента. Така районът ни ще стане част от бъдещата безмитна зона на Маказа, чието осъществяване и завършване на граничния пункт се предвижда през тази и следващата година, както стана ясно от решението за откритото вече финансиране, оповестено след експертната българо-гръцка среща в Атина миналата седмица.
Другата алтернатива за златоградския район също е свързана с решенията от тази среща, според които Гърция още няма проектна готовност за граничния път Рудозем-Ксанти и не е набелязвала местоположението на бъдещия граничен пункт.
Нашето предложение, поставено наскоро и на регионална среща в Солун, е възстановяването на съществувалия до 1945 г. път Златоград-Мемково (дн. Медоса), в съседна Гърция. Неговата дължина е 9 км и не представлява както финансов, така и географско-топографски проблем, поради равнинния си характер и ниска надморска височина от 500-600 м.
С тези два проблема и тяхното решаване в близко време свързват бъдещето си три общини - Златоград, Неделино и Кирково, което от периферия ще ги превърне в средище на комуникации, в едно отворено, взаимно подпомагащо се икономическо и социално пространство, открито към бъдещата Беломорска област.
(Бр. 1/2000 г. на „Златоградски вестник”,
Излъчено по БНР на 5 януари т. г.)