Евтим ЦВЕТКОВ

 

  Богато погребение на тракийска принцеса от времето на Александър Македонски откриха археолози при разкопки край кърджалийското село Речица. В гроба са намерени над 60 бижута от сребро и бронз. Тялото на принцесата е било разчленено след нейната смърт, това е един от ритуалите на орфическите вярвания на траките, обясниха археолозите на място.

 

Разкопките край село Речица започват, след като там е открит каменен олтар. Става ясно, че той е част от голям тракийски храм, а в южната му част е намерено и богатото женско погребение. Близо три дни археолозите вадят бижутата, с които е погребана тракийската принцеса. Общо 11 са нейните пръстени, извадени при разкопаването. Не само многото бижута говорят, че гроба е на принцеса.

Любен Лещаков, археолог от БАН, казва, че под черепа е открита сребърна диадема, за съжаление не много добре запазена, но след реставрация ще бъде спасена.

Тялото на принцесата е било разчленено на пет части, което отговаря на легендата за разкъсването на Орфей от вакханките. Този ритуал обаче се е прилагал сама при благородници.

Проф. Николай Овчаров, консултант на разкопките, казва, че този богат некропол е буквално в подножието на храма. И гробът няма да остане единствен. На кого е бил посветен, сега е трудно да се каже. Археологическата експедиция е финансирана от Александър Митушев. Засега е проучена само част от един голям култов комплекс.

Находката е уникална за Източните Родопи – може би една от най-богатите от тракийската епоха. В оформен в скалите гроб излизат над 60 украшения от сребро и бронз – фибули, диадема, обеци, 11 сребърни пръстени с изображения на антични богове. Цялото погребение се датира към втората половина на ІV в. пр. Хр. Част от предметите, включително сребърна тетрадрахма от 380-360 г. пр. Хр., са изработени в град Маронея на Бяло море. Други са дело на тракийски майстори от Одриското царство. Според проф. Овчаров, това е поредното голямо откритие в Източните Родопи. Явно тук е имало и храм, чиито основи се намират в близост до новия некропол. Като позиция, новооткритият комплекс е сходен със светилището на Татул. Новата находка е пореден щрих към „цивилизацията на скалните хора”, с главен център в Перперикон.

 

(Бр. 14/2016 на „Златоградски вестник”)