Вече втори месец нямаме мира от грохота и канонадата на машините. Това се случва в разгара на туристическия сезон – бях чела някъде, че общината обявила туризма за приоритетен…

 

Кои са причината за този тормоз над нас – онези с многото пари, решили точно там да строят поредните търговски складове, или онези, които са им дали разрешение за това?

Защо преди това никой не се сети за хората, живеещи наоколо, или за онези, които непрекъснато пътуват и ще пътуват по този централен булевард? Който и сега е непрекъснато зает и по него не може да се пътува нормално, защото там постоянно има спрели огромни камиони, задръстващи движението…

А това, че отсреща живеят хора с малки деца, възрастни и болни хора, работещи на смени? За да угодим на някого, ще тормозим всички останали – това сякаш е девиза на управниците ни.

Бомбите разтърсват къщите ни! И докато е видно, че скоро няма да свърши, слушаме, че още горски парцели са изкупени, а значи сечта на гори и къртенето на скали ще продължи. Стана все по-страшно и неспокойно да живееш в Златоград…

(Подписи на граждани

от ул. „Дельо войвода)

 

 

2. За плажовете

 

В неделя бяхме на един от плажовете в Неа Перамос, близо до Кавала.

Огромен паркинг за няколкостотин автомобила - безплатен, паркираните коли - предимно с българска регистрация.

Излизаш на плажа - чадъри с шезлонги, чува се само българска реч. Никой не ти иска пари за тях. Приближава се един младеж и те пита искаш ли нещо, поискахме едно кафе фрапе и една наливна бира, общо платихме 6 евро, стояхме на плажа цял ден. Повече никой не ни закачи за нищо…

Е, кажете ми поне една причина да ходим на Черно море...

Димитър Гачев

София

 

3.    Благодаря на лекарите

 

Ползвам страниците на вестника, за да изкажа най-голямата си благодарност към лекарите и медицинските сестри на златоградската болница за любезното и топло отношение към пациентите си.

Специално благодаря на д-р Светлин Хеджиминев, който миналата година спаси живота ми след кризата, която получих. Решението му да ме изпрати със спешна помощ в окръжната болница се оказа животоспасяващо. Затова сърдечно благодаря и на д-р Петя Кокудева там и екипа й, направили всичко необходимо, за да оцелея.

Катинка Ковачева

София

 

(Бр. 14/2016 на „Златоградски вестник”)