* Пред 165-годишнината от нейното построяване
Ефим УШЕВ
В оставения спомен, писан от Владимир Печев през 1928 г. в Даръдере, се дават ценни сведения за Старата църква в Златоград, построена от златоградчани през 1834 г. В него се казва, че преди построяването на църквата, на същото място е имало друга, която е напълно разрушена от османските орди при нахлуването им на Балканския полуостров в края на XIV век.
С камъните на разрушената църква са били построени други сгради и самата нова тогава църква. Вл. Печев споменава и начина, по който е била издействана от Високата порта. Два пъти в Цариград е ходил Димо Караджинов, за да иска ферман от султана. Постройката започнала с помощта на митрополита на Гюмюрджина, който изпратил човек в Цариград да получи фермана.
За да бъде предпазена от разрушаване през нощите, около нея са построили осмоъгълна ограда, която трябвало да мине през тримесечния гроб на Димо Караджинов. Когато била завършена, по покрива й често хвърляли камъни. За да я предпазят, решили да я покрият с каменни плочи, докарани от Пашмаклийско. Така това станала единствената сграда в Златоград, покрита с неприсъщия за района камък.
Печев свидетелства от разкази на баща му, че в олтара на църквата имало изключително много книги, написани на тънка заешка кожа, пренесени там от Стояновската къща. Гръцки свещеник обаче ограбил всичко и ги занесъл в митрополията в Гюмюрджина. През 1913 г. църквата отново е била ограбена и разрушена от навлезлия башибозук. Две години преди построяването й обаче, в определения терен е било построено Килийното училище -1832 г.
Отец Емил Лилов смята, че много време църквата е била оставена на произвола, без да може да поддържа изключително ценните си икони, рисувани от иконописци от Самоковската и Тревненската школа, пренесени тук от Света гора. Макар и запазени, тяхното състояние не е гарантирано за бъдещето и трябва да се реставрират. Това засега е станало за половината от иконите.
На дневен ред са и реставрацията и консервацията на 10 броя колони и капители, почистване замърсяванията на стенописа при амвона, основна реставрация на 13 броя арки, доставяне на основни елементи от обзавеждането на храма - владетелски трон с икона на Христос, амвон с 5 икони с позлата, дърворезба и полихромия.
Само 5 млн. лв. успя да издейства миналата седмица кметът Деспотов от Министерството на културата, сега се чакат още 6 милиона от Дирекцията по вероизповеданията към МС. Ако това стане, може би през следващите 2.5 месеца уникалният и първи в Родопите православен храм ще бъде подготвен за юбилея си на 15 август т. г.
(Бр. 11/1999 г. на „Златоградски вестник”)