Юлия Благоева – ШОПОВА

Тъй като селският стопа­нин в Родопите винаги е за­висим от времето, разнооб­разието в речника му на ду­ми и изрази в тази област е голямо.

Най-често се отнасят до промените в атмос­ферата, валежите и др.

Ето например мъгливото и облачно време често тук се определя като смулжено; за падането на отделни едри капки в началото на дъжда, казваме, че скапва, а за ръ­межа на ситния дъждец, че роси.

Когато започне да ва­ли, казваме летна, залете, когато вали равномерно - ле­ти. „Айсе го сипа” - казват златоградчани, когато зава­ли изведнъж силен дъжд.

При силен валеж, съпроводен с вятър, се казва, че забузгани.

„Припити прахът” - каз­ват, когато краткият дъжд не е намокрил и сантиметър от почвата, а когато се изясни до слънчево, казваме „разгали са”. „Зуница-баница” - се нарича в Златозрадско дъгата след дъжд.

Същото разнообразие на думи и изрази има и при сне­говалежа: при лек снежец се казва, че пърпулика. При мно­го студено време, когато рядко пада по някоя снежин­ка, се казва че „фърня от лощаве” (хвърля от лошотия).

При силен снеговалеж, прид­ружен с вятър, казваме „бърска”, а при виелица се казва „възрудани го - въздумани го”.

Когато сутрин зава­рим навалял дебел сняг, каз­ваме „снегъс е намахал”. Ако се задържи по-продължител­но време, което при нас не е характерно, казваме „снегъс е червясал”.

На продължителното сту­дено и сухо време казваме „порез”, а обилния валеж при по-меко време - лодоз.

Интересни са думите и из­разите за времето като про­дължителност. 

Например вутрина-вутирна, е утрото, поденю - през деня; по пладнина - на обяд, вечеру - през вечерта; по месечина - късно вечер; при луна, на ранина - преди разсъмване.

За сезоните се говори по следния начин: при наближа­ване на пролетта, се казва „възпролет”, за лятото – летоска; при наближаване на есента и зимата, се казва „зимоска” и „подзиме”.

Когато след започване на студове­те настъпи по-продължител­но топло време, казва се, че „зимъса са изялови”.

Други думи, определящи темпорални състояния, са: айсе - сега, ъйногав – тогава, по-рано; сетне, по-сетне – после; напреж, напрежка – преди, в миналото; буднъж – все някога; другош – някога…

(Бр. 2/1998 г. на „Златоградски вестник”)