. Някои личности, ако имат съвест и отговорност, не трябва да прекрачват прага на Златоград, казва инж. Кръстьо Петров…

Инж. Кръстьо ПЕТРОВ

И така, ръководителите на Главна дирекция идват и си отиват, но проблемите за Ерморечието остават.

Това обстоятелство е много тъ­жен факт. Изглежда, че па­зарната икономика в много голяма степен промени фи­лософията ни. Бих попитал: кой специа­лист и ръководител от „НИПРОРУДА”, БАН, ДСО „Цветна металургия”, „Гипроцвегмет”, ИТТФ /Киев/, МГУ, Горубсо ЕАД - клон Златоград, реагира по адек­ватен начин и писмено да изрази своя протест и стано­вище. При много специалис­ти ходих - без резултат! А много от тях почти всяка година получаваха хонорари, ръководеха строителство­то на УОПО.

В защита на УОПО напи­сах обширни записки до пре­зидента Желев, министър-председателя Д. Попов, министъра на МП Ив. Пушка­ров, председателя на НС Ал. Йорданов, Главна прокурату­ра, пресата - местна (Зла­тоград и Мадан) и централ­на в София, редица докладни записки до бившите ръковод­ства на Главна дирекция.

Скромно или нескромно, ще кажа: имам претенциите, че комплексната проблематика на Ерморечието я познавам по-добре от всеки друг. И то­ва обстоятелство ми дава основание съвсем ясно и ка­тегорично да заявя, че този район и проблем заслужава внимание, уважение, дина­мично и ускорено развитие. Бездействието е равносил­но на престъпление.

Нека пред златоградската общес­твеност и в пресата да бъ­да опроверган и оспорен.

Ако не съм прав - защо бяха съз­дадени визираните по-горе документи на Главна дирекция?

В последно време за Ермо­речието написах записка до зам.-министър председателя и МП г-н Ал. Божков, с копие до президента г-н П. Стоя­нов и народните представи­тели от Смолянския район. Записката ми съдържа конк­ретни предложения. Едно от тях е посещение на горните лица на хор. 300.

Горната записка още през май я предоставих на народ­ния представител г-н Зв. Кафеджиев, с уговорката предварително да запозная народните представители от района с проблема Ерма река, а те от своя страна да уредят среща с г-н Ал. Божков. Досега четири пъти ходих в НС, но без резултат. Щом народните предста­вители от района досега ня­мат реална представа за възможностите на Ермореченския район, не пожелаха да я имат, да осмислят как­во означава Ерморечието за Горубсо, за района, за Ро­допите - не чухме техния глас в НС, не прочетохме тяхната защита в пресата, тогава какво и как да комен­тираме! Защо трябва аз да ги търся, а не те мен. Какво говориха на златоградската общественост в предизбор­ната си борба. Как степену­ват проблемите на Родопс­кия край? Кой друг има по-приоритетно значение?

Пред бивши и настоящи ръководители на Горубсо, пред г-н 3в. Кафеджиев из­паднах в положение на мо­лител и просител. Бих попитал: кои са те, кой съм аз, кое обстоятел­ство им дава право на подобно поведение!

Бих попи­тал кое мое предложение за Ерморечието се опроверга от теорията и практика­та. Записките ми са безп­латни. Те обясняват, ра­зясняват, доказват.

Стопанският крах на стра­ната дойде отгоре и отдо­лу. За Ерморечието прахо­сахме милиарди левове. С бездействието си нанесохме и продължаваме да нанасяме огромни морални, социални и материални щети на родоп­ското население.

Златоградската общест­веност най-сетне трябва да знае истината кой и какво й отне, а някои личности, ако имат съвест и отговорност, не трябва да прекрачат „прага” на Златоград.

Говорим за миналото. Осъждаме го! И настоящето обаче ще стане минало. Абсурдността му още отсега е очевидна. Ерморечието, образно ка­зано, представлява една огърлица. Питам бивши и настоящи ръководители на Горубсо, МП, МФ, народните представители, Агенци­ята за приватизация - тези, които ще продават Горубсо, знаят ли негова­та истинска стойност. Как ще го продадат? Като накит от перли или от стъклени топчета?

Отново ще повторя: Ермо­речието е едно национално богатство.

То се нуждае от разум и развитие, а не от гилотина. Гилотината на Ер­моречието означава прес­тъпление. Бих си позволил да попитам какво предпочитат специалистите и ръководст­вото на клон Златоград и златоградската обществе­ност. Ако първото, тогава защо е това дълбоко мълча­ние в течение на много го­дини?

Г-н президентът на тър­жество в Родопите заяви: „Докато са силни Родопите, ще е силна и България”.

Г-н президент, един от мостовете между настоя­щето и бъдещето на насе­лението на Златоград и ра­йона му, Родопския минен ба­сейн, Родопския край, мина­ва през Ерморечието. Нека взаимно да го построим. И тогава ще имаме силни Ро­допи и силна България. Уверявам ви!

(Бр. 4/1998 г. на „Златоградски вестник”)