Ефим УШЕВ

На 27 април БТА съобщи за откриването на първия култу­рен център на помаците бли­зо дo Ксанти. Това е продъл­жение на политиката на днеш­на Гърция, която смело заимс­тва опита на Сърбия по отродяването на българите и за създаването на „шопска” на­ция. През 1996 г. в Беломорска Македония и Западна Тракия бе издадена и разпространена „Граматика на помашкия език” с автор Петрос Теохаридис. Паралелно бе издаден и „Помашко-гръцки речник”.

В тях се казва, че този „език” е мес­тен „земеделски идиом с мо­зайка от вклинени турски и гръцки думи”.

Защо е тая припряност и активност в последно време от страна на Гърция спрямо българомохамеданското насе­ление? И то след близо 80-годишната им изолация - допреди година-две родопските се­ла там бяха непосащаеми от чужденци, на местните им бе забранявано да говорят бъл­гарски, да пеят родопски пес­ни, дори да ги слушат на запи­си. Държавните служби бяха и са табу за тях, училищата също, в съобщението на БТА са казва дори, че за първи път в тези села е проникнал теле­визионен сигнал…

Предстои откриването на гранични пунктове в Родопи­те. Това означава и край на изолацията им и свързване с еднородните им братя от дру­гата страна на границата. Знаем обаче, че гърците не бързат да откриват пункто­вете. И няма да ги отворят, докато не бъдат готови с тех­нологията за превръщането на тамошните българи в гърци. Или в нещо друго, но само да не са българи. По почина на сър­бите: щом не можем да направим от българите в Македо­ния сърби, ще ги направим ма­кедонци. И им спретнаха учеб­ници, азбука и т. н. Гърците също правят учебници, речни­ци - първо за каракачаните, се­га за българомохамеданите.

И българската страна мълчи, с което продължава отказване­то й от насилствено откъснатите й братя. Когато гърците отворят граничните пунктове, те ве­че ще са готови със сергии­те, на които ще се продават помагалата по „помашки език”, по „история”, по „етно­логия”. С тях ще купуват съвестите на българомохамеда­ните от Смолянско, Златоградско, Кирковско, Неврокопско... Така един ден ще дой­дат претенциите за „помашко гръцко малцинство” в Бъл­гария. По логиката на търсе­ните „сръбско”, „влашко”, „ма­кедонско” малцинства.

Наскоро празнувахме Гер­гьовден. Но вече малко хора знаят, че по същото време, на 6 май всяка година, е ежегод­ният събор само на 2 км от Златоград - в с. Баните (се­га Термес), където се събират по 5-6 хиляди българомохамедани от северната част на Гърция. Някога на този събор са се стичали и златоградчани.

Надеждите ни трябва да са отново да можем да ходим там. Това и трябва да са на­шите настоявания пред бъл­гарското правителство, което по дипломатичен път може да реши проблема.

А за греховете на българс­кото управление през години­те към това свое население, точно го е казал проф. Борис Йо­цов още през 1934 г.: „Други народи, заграбили български земи, какви ли не усилия по­лагат, за да проникнат със своята култура в душата на българите. А ние не правим и най-малкия напад да завла­деем душата на своя непрос­ветен брат българомохамеданин! Какъв срам за българ­ската култура - да не може да „асимилира” своя собст­вен народ. Каква идилия. Ко­гато партийни глутници се нахвърлят с хищна стръвност на държавния органи­зъм, там долу, в Родопите, апостоли на чужда власт и на чужди идеи правят опус­тошение в българската ду­ша, забиват нови гвоздеи в разпънатото тяло на Бълга­рия!”

(Бр. 10/1998 г. на „Златоградски вестник”)