Светла ПЕТРОВА
Поразии за един милиард направи в Златоград водният апокалипсис в началото на миналия месец.
Хора загинаха, мостове и водопроводи бяха разрушени, къща не остана пощадена от побеснялата стихия. Министри и държавни чиновници надянаха тогава маска на загриженост и се разшетаха из пострадалите краища.
Стана ясно обаче, че са стигнали с мерцедесите си само до...Кричим.
Сега се изяснява и друго - че правителствената грижа за злочестите златоградчани се измерва с мизерните осем милиона лева, с които и един мост не може да се вдигне.
В това време дарители подпомогнаха общината с повече от 20 милиона. А новоизбраният президент Петър Стоянов удържа думата си и не само че пари от собствения си джоб извади и изпрати подаръци и лакомства за децата от града, но насочи вниманието и загрижеността на юг на още маса общини и фондации.
Дори да обявим родопското бедствие за частен случай, от него могат да се направят принципни изводи. И най-настойчивият от тях е за драматичното разминаване между теориите за социалната държава и социалистическата практика по въпроса.
Когато Партията пое властта през 1994 г., тя откровено заложи на първенството на държавата в управлението и обществено-икономическите отношения.
Тогава, през 1994-а, БСП обясни на електората предпочитанията си, с намерението да прави силна социална политика, да се грижи за бедни и нещастни пенсионери, деца и други страдалци.
Две години по-късно се вижда, че в тяхно изпълнение държавата е най-големият враг на гражданите, а правителството, по думите на един социалистически депутат, е най-големият кредитен милионер в държавата.
Две години по-късно тънат в разорение всички и всичко, дето трябва да разчита на държавния бюджет. Държавата е грижовна майчица единствено за партийните апаратчици, които с лоши кредити създадоха класата на червените милиардери.
Чудно ли е тогава, че кабинетът Виденов, вече в оставка, остави едва 8 милиона инфлационни лева на жертвите от златоградското бедствие...
(Бр. 1/1997 г. на „Златоградски вестник”)