Новини

#отархивите: Читателски дневник: Нашият избор е този на улицата

Tuesday, 04 October 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Здравей, приятелю! Разбирам, че съпреживяваш нещастието на пострадалите хора от природното бедствие. Добре че стихията не те е засегнала и лично. Прочетох във вестника изказаната ти благодарност и похвала към президента Петър Стоянов.

 

Според мен добре си постъпил - така постъпва човек, на когото не му липсва обществено мислене. Доскоро си мислех, че си с ляво, консерва­тивно мислене, съдейки по на­шите младежки увлечения по социализма в далечното мина­ло.

Но времената се менят, човек коригира своите предс­тави за света и се изменя за­едно с него. Само кравата не се променя, защото е крава. Способността да се променяш говори, че циментът в глава­та ти не се е „втвърдил”. А колко наши връстници ходят с втвърден цимент, пък се опитват да учат и поучават другите. Съжалявам ги… С тях просто не може да се води нормално разговор. Това са хо­ра с неизлечимо, увредено мис­лене. Както виждаш, най-после стигнахме до дъното на ми­ризливото блато, но и сега продължаваме да дълбаем на­долу, за да го пробием. „Булгарос кефалос” - по света „такова животно нема”.

Не били качествени политиците! Ами качествени политици - от ка­чествен електорат. От чер­вени бабички, цигани и селяни, какво друго може да се полу­чи. Сега обаче всички сърбаме попарата на 11 милиарда до­лара заем, която Тато ни надроби, за да се държи дълго на власт и обрече на бедност дори и внуците ни. Пък сега се сърдят на народа, тълпа бил, казват. А какво е това тъл­па? 10 души интелигентни хо­ра, събрани на едно място, съ­що са тълпа. Това е азбучна истина на социалната психо­логия. Правят се на наивници. Аз пък се чудя на онази „ху­манна” тълпа, която плаче за счупените джамове на Народното събрание, а не за гладните деца и възрастни хо­ра и за онези над 200 окървавени от полицаите глави. Спом­ням си онази мисъл на Фурие: „Малцинство от въоръжени ро­би сдържа гнева на мнозинст­во от невъоръжени роби”. За­щото и полицаите, и тълпата са роби в дадения момент. Не­ка вярваме във възможности­те на „тълпата”. Дето наро­дът - там и ние. Мисля, че то­ва е единствено честната по­зиция през всички времена.

Както всички, ние сме я за­късали с днешните пенсийки. Реално държавата вече е преустановила издръжката ни. Какво значат 5-10 долара на месец? Точно това!

Дано ти да си добре. Ще я караме ден за ден - нямаме избор, освен този на улицата...

Бъди здрав!

 

Твой приятел :

Евгени Коларов

ул. „Охрид” 4, Варна

 

(Бр. 3/1997 г. на „Златоградски вестник”)