+ Из спомените на протоиерей Йордан Попов за септемврийските събития в гр. Фердинанд и околията - 23-28. IX. 1923 г.

 

 

Тайни нареждания

Верни на своята доктрина, че властта ще вземат с революция, кому­нистите се готвеха от дълго време. Обещаваха всичко на хо­рата - малък работен ден, голе­ми придобивки, с една реч - рай на земята.

 

9 юний

Падането на земледелческия съюз от управата на България дойде като гръм из яс­но небе за провинцията. Кому­нистите бяха сащисани. Съзна­ли, проспали момента, мъмрени за това отвън, те искаха да си поправят поведението пред III Интернационал и се готвеха са­мостойно да обявят революция.

 

Обявяване новата власт

Точно в 1 часа, нощта срещу неделя, се подпаля на баира кла­да сено и се хвърля една бомба. Имало случаи, където двама род­нини са си съобщили: кой къде ще бъде и да отстъпят без бой. Навсякъде е било така.

 

Митрушка

Така се казва един чистосърдечен, весел ко­мунист. И той бил, когато прев­зели пощата. Поискал да гово­ри на телефона и да се похвали с новата власт.

- Ало, кой там?

Тука Враца, окръжният уп­равител полк. Пазов.

Тук революционният коми­тет на новата съветска власт.

Окръжният управител му тръснал една псувня, той от­върнал и бързо оставил слушалката. Това е бил първият раз­говор между новата и старата власт.

 

Неделя - новата власт

Така осъмнахме в неделя, 23. IX., в но­ва комунистическа власт. Страшно бе нея нощ! На сут­ринта трябваше да се отиде на черква. Дълго чаках да бие кам­баната. Не би. Свещеникът ка­зал, че новата власт не дава де се бие камбаната и да се служи. Старият клисар им казал: „Поч­нахте ли от черквата и Бога, знайте, делото ви няма да ви­ди добър край. Бог ще ви нака­же”. Всички жертви бяха от старата власт. Нито една жертва не са дали комунисти­те нея нощ. В престрелката войниците или имаха заповед да не стрелят в месо, или не бяха обучени да стрелят. Къ­дето между комунистите по­падат добри хора, постъпване­то на новата власт е минало тихо. Обаче където са били врагове, убивали са и хора. Пър­вата работа на новата власт била да отиде в дома на кръчмаря Цвятко Мицин и да го убие по най-зверски начин.

 

В. Коларов и Г. Димитров бягат

Кога ги питали защо отиват в Сърбия, казали, че отиват да доведат една сръб­ска дивизия войска. Наивните комунисти казвали: Ние не сме против Цар Борис, ние сами ще го изберем за председател на републиката.

Към 1 час подир обед голем­ците комунисти и водачи поч­наха да отстъпват към балкана, аслъ и тяхната парола бе „Балкан”. И оттам - в Сърбия.

 

28. IX. 1923 г.

Офицерът Харлаков държа следната реч: „Граждани! Имам неограничени права и власт да потуша тоя бунт срещу държавата. Внима­вайте, не ме подвеждайте. Не­ка всеки си получи според дела­та”.

Тъжна картина бе тая ре­волюция с последствията си! Преживях всичко, което описвам...

(Бр. 15/1999 г. на „Златоградски вестник”)