На 16 юни от белия свят си отиде писателят Никола Радев, един от последните много близки приятели на нашия писател Станислав Сивриев.

Стана първият (и последен) носител на литературната награда „Станислав Сивриев”, от възстановените (и отново закрити) златоградски литературни дни преди няколко години.

Бог да стелне най-меките си треви пред Капитана! Сбогом, приятелю!

 

 

Валери СТАНКОВ

 

Лулата на капитана

                           В памет на Никола Радев

 

На стар тютюн мирише. На Холандия.

На кораби със вечни имена.

Но твоите платна висят съдрани.

Като пленени бойни знамена.

Вълната други капитани друса.

За други се е опнал пътят син.

А ти си тръгваш вечер с автобуса,

понеже няма мъни за бензин.

Къде е кортикът? Обувките ти бели?

Кокардата и златният ширит?

И – закован от зимните виелици,

приличаш на самоубиец кит.

А някога походката ти лека

повличаше след тебе сто жени.

И тръгваше след кораба пенливата пътека

все по-на юг – към топлите страни.

Но дневника на кораба молец изяде.

И боцманът не пие вече ром.

Какво ти пука, Капитан Никола Радев?

Ти вече си Безсмъртен.

Вълнолом…

 

(Бр. 12./2016 на „Златоградски вестник”)