Димитър ГОЦЕВ
...Винаги, при всички конфликтни военни ситуации на Балканите, България е участвала, за да защити своите национални интереси.
Да си припомним един такъв пример - когато Втората световна война дойде и на нашия полуостров - на 6 април 1941 г. Германия напада Гърция и Югославия и ги ликвидира за една седмица.
И тогава България, за да покаже, че не участва във войната срещу съседите, отказва да изпрати своите войски в Македония и в продължение на 20 дни се прави на неутрална. Въпреки това, докато умувахме дали да заемем някаква позиция, сръбската авиация бомбардира Кюстендил, Радомир, Перник и София.
И тогава България не отговори по никакъв начин на предизвикателството.
И по същото време една част от Северозападна Македония - Тетово, Дебър, Кичево и Струга, останаха в албанска и италианска окупация. Друга част в Южна Македония - Костур, Воден, Лерин, където бе населено с компактно българско население, остана в итало-гръцка окупация. Когато под натиска на населението, останало в окупираните територии, България най-сетне се намеси, тези земи останаха извън нейните предели. Много ясно се вижда какво ни донесе тази закъсняла реакция от 1941 и недалновидното изчакване проблемът да се реши без наша намеса - територии с чисто българско население да останат в Албания и Гърция.
Това нямаше да се случи, ако се бяхме намесили веднага. Това е и един от парадоксите в нашата история - и тогава, а особено след 1944, старателно се прикриваше фактът с бомбардирането ни от сърбите. За да не се настройваме срещу тях и да не си помислят те, че у нас се води едва ли не антисръбска пропаганда.
Сега не само младите, но и хора от по-възрастното поколение у нас не знаят, че сръбски бомби през Втората световна война разрушиха маса жилища и бяха убити 3000 души. Докато ние пазехме неутралитет. Сега, когато предстои да дадем въздушното си пространство на НАТО, първо трябва да са гаранциите - пълни и безусловни.
Един ден тази война ще свърши. И тогава, в зависимост от днешната ни позиция, ще можем да очакваме да се решат някои неща в наша полза.
(Бр. 9/1999 г. на „Златоградски вестник”)