Ефим УШЕВ

И тази година искаме да кажем на всички наши читатели и приятели, че в Златоград герберската безродна управа, водена от кмета Мирослав Янчев, за поредна година отказа да има шествие в града по случай празника на българската култура, отказа да се изнесе иконата на светите братя Кирил и Методий, отричайки и затривайки така вековната местна традиция да се слави името на най-великите българи. Нещо, което не е било забранявано нито през турско, нито през комунистическо време…

Герберската безродна управа на Златоград, пъчеща се декоративно с гугли и гайди по време на голямото плюскане на агнета през май, превърна отбелязването на най-светлия български празник същия месец в инфантилно цехово свирукане, което да не може да бъде различено от едно обикновено отбелязване на 1 юни – денят на детето.

Празникът не бил религиозен, а светски, казват местните общински кретени от екипа на Янчев, забравяйки кой всъщност е в основата на българската национална просвета и страхливо криейки портрета на двамата солунски братя, за да се изтрие паметта за тях в този град; забравяйки, че на този ден се почита паметта именно на св. св. Кирил и Методий – „авторите” на нашата свещена азбука!

Налага се, за съжаление, да припомним, че Денят на св. св. Кирил и Методий е започнал да бъде честван в началото на 19 век като символ на възраждащото се българско национално съзнание и самоличност - в Пловдив, Цариград, Шумен, Скопие и после в цяла България. „Кирилицата”, която ползваме на този ден, е административно кодифицирана в Преслав през 9-10 в., специално за нуждите на българския език и държавност. Затова и не малко букви в нея са пряко и директно заимствани от по-старата българска писменост, запазена в каменните надписи от времето на Първата българска държава. А днес – един родопски град се страхува да изнесе тяхната икона, като символ на умирането на българското национално съзнание! А неговият кмет упорито и трайно преобръща ценностите, които градът си е създал през вековете, с главата надолу – от дух и слово, към консумативната стихия на плюскането.

Обезличавайки националния празник на просвещението, но налагайки с огромни пари „празниците” на гювдето и собствения си примитивизъм!

24 май е Ден на българската азбука, език, дух и култура, разпростряли се и възприети както от някои славянски, така и неславянски страни и дали началото на трета официална голяма културна традиция в Европа, след елинската и латинската.

И това трябва да го заявим категорично и да го повтаряме до болка, за да заглушим „неразумните” и „юродите”, които не знаят нито от къде идват, нито накъде отиват.

Ето тази традиция бойкотират в Златоград за пореден път „Янчев и Ко”, забравяйки, че златоградският даскал Яков Змейкович на този ден е държал реч пред учениците и гражданството в Златоград именно за делото на двамата братя.

Забравяйки, но явно кланяйки се така на депесарските представители в ОбС, от които зависи герберското мнозинство за разпределение на бюджетни и евросредства. Въпреки това, на празника за 24 май в църковния двор нямаше нито един общински съветник! Които всеки месец получават заплата между 400-600 лв. за едно единствено заседание в месеца.

Но тъй като освен местна вековна културна традиция, герберската безродна управа бойкотира и българското Министерство на просветата, ние ще запитаме официално министър Кунева има ли указание портретът на светите братя да бъде старателно и съзнателно крит от гражданите и учениците в родопските градове…

Защото това е позор! И безсрамие! А за позорът се искат оставки!

ОСТАВКА за камуфлажно-чевермеджийската управа на община Златоград и нейния гайдар, унищожител на българските традиции и култ към знанието и просветителите в един от най-старите културно-просветни центрове на Родопа планина!

Който в Деня на св. св. Кирил и Методий, когато президентът Плевнелиев предвождаше националното шествие с ликовете на светците, а кметовете в страната събират културните дейци в градовете си, за да им окажат уважението си, нашият награждаваше учители с евтини американски романчета с цветни картинки на голи женски крака и скри портрета на гениалните солунски братя от техните ученици. Вместо да бъде високо вдигнат – за поука, гордост и възхищение…  

(Бр. 10/2016 на „Златоградски вестник”)