Асен ГЕОРГИЕВ

„…Що се отнася до македонците, те са в по-голяма тежест на нас, отколкото на вас. Ние се борим енергично против тях, но нищо особено не можем, защото техният щаб е във вашата страна. Заловете ги и сте решили този въпрос. Ние не щем Македония. Нека ви е халал. Само вземете македонците, които са ни дошли до гуша и направете ако можете от тях почтени и мирни граждани...”

(В. „Раднички дневник” ,

Белград, ноември 1922 г.)

След изборната победа на оранжевите земеделци през месец април 1923, за тради­ционните партии става до болка ясно, че режимът на ме­галомана от Славовица не мо­же да бъде свален по тради­ционния парламентарен път.

Земеделците са обзети от все по-нарастваща революци­онна ярост, издавайки „окръж­ни” за създаване на бойни яд­ра.

Все по-застрашително се размахва лозунгът за дикта­тура на селото. Незачитане­то на елементарните права на депутати от опозицията, демонстрирано с побоища, из­девателства при опита им да организират свободен събор конгрес във Велико Търново, доказва на световната общес­твеност, че правителството на Стамболийски хич не го е еня за демокрацията и няма никакво намерение да се съ­образява с каквато и да е кон­ституция.

За преврата на 9 юни френ­ският вестник „Еко дьо Пари” по това време отбелязва: „Те­зи събития не са изненада. Стамболийски начело на една коалиция от земеделци и комунисти, се крепеше на власт само със сила”.

А в. „Матен” пише: „Стамболийски управля­ваше като истински ориен­талски сатрап. Неприятели­те под ключ, а селската диктатура - на власт…”

Белградс­кият в. „Нови лист” коменти­ра преврата така: „В програ­мата на земеделците имаше малко нещо реално, а постиг­натото се осъществяваше с болшевишко-турски методи. Трябва да споменем светата цепеница на дружбашите, провъзгласена за върховен и най-отговорен цензор в политическия живот…”

Българският в. „Епоха” от септември 1923 г. информира за струпването на сръбски войскови части по границата, сред които има „...много избегали земеделци, които се за­нимават с шпионаж и интри­гантство. Само преди седми­ца към Босилеград биле избегали 20 души земеделци, наче­ло с бившия окръжен управи­тел Асен Даскалов. Избегалите твърдят, че България щя­ла да нападне Сърбия. По приз­нанието на бежанци от Босилеградско, това накарало сър­бите да трупат войски по гра­ницата. Командващият войс­ките говорел на войниците, щом чуят топовен гърмеж от и към София, да бъдат готови да нахлуят в България…”

Преди това, на 6 септември 1923 г., сръбският вестник „Нов лист” отпечатва „Апел към братския сръбски народ и сръбското правителство”, подписан от „група истински патриоти”.

В него наред с всичко се казва: „Сръбски на­роде, не забравяй, че днешни­те български управници са во­дели война срещу Сърбия. Бъл­гарската войска нападна Сър­бия и съвършено я разори. Ела­те, сръбски войници! Ако има у вас капка честолюбие, ела­те, настъпвайте! Български­ят народ ви моли!”

В. „Руская газета” в Париж: „По време на метежите д-р Кръстьо Раковски е бил в Оде­са, откъдето е давал нарежданията си по канал. Той дър­жал комунистите да действат заедно със земеделците. Убеж­давал комунистите да предиз­викат конфликт със Сърбия, посредством гранични инци­денти. Същото е трябвало да се получи и с Румъния…”

(Бр. 4/1999 г. на „Златоградски вестник”)