„...Даже и най-умерените гръцки вестници дъхат с голяма злоба против славянските племена и против братското съединение на ония нещастни христиени, които населяват Балканския полуостров. А каква е причината? Причината е твърде ясна.
Секи вече знае, че на Балканският полуостров само по градовете живеят не повече от сто хиляди гърка, които се приготовляват да владеят и които се напинат из синките си жили да върнат своите стари гръцки исторически права, т. е. да възобновят блаженопочившата Византийска империя и да поробят няколко милиона славяни.
Но може ли, кажете ни, каквато и да е империя да просъществува без народ?
За това маловажно дело гърците не щат да мислят. Тракия и Македония са принадлежали някога си на гърците, т. е. на ромеите, или на римляните, а гърците са наследници на сяка усопша душа и на сяка мъртва и неподвижна гнилост.
Ние сме уверени, че даже и самите гърци би умрели от смях, ако би чули една заран, че великобританските евреи са изявили желание да основат в Англия еврейско царство. Нашите читатели знаят вече в Скопската епархия, която ромео-гърците и до днес още наричат елинска провинция, по думите на самата правителствена комисия, която беше назначена да узнае на коя народност принадлежи населението - числото на гърците не преминува цифрата сто!
Ако турско правителство би било по-добросъвестно и ако да би изпълнило своите обязаности както трябва и по другите епархии, то би се получили същите резултати. Гърците са твърдо уверени, че турското съществуване в Европа е за тях необходимо до онова време, дорде се не укрепи гръцката народност в Тракия и Македония.
Т. е. дорде панелинската пропаганда не свърши всичките свои предначертания. Разбира се, че за благоразумните хора тия чисто гръцки принципи са безобразно смешни...”
(В. „Независимост”, 1873 г.)
(Бр. 20/1997 г. на „Златоградски вестник”)