Чрез едно малко връщане назад във времето, ще прочетем как са празнували празника на светите братя Кирил и Методий нашите прадеди в средата на 19 в., в разгара на борбата за църковна независимост. Двамата братя от Солун, които ни дадоха глаголицата, която сетне техните ученици, начело със свети Климент Охридски, преработиха в кирилица. Връщам ви назад във времето - в разгара на борбата на българското племе за собствена, българска църква.

Първо едно кратко запознаване с борбата в Пловдив и честването на празника през 1857 и 1860 години, взети от „Моите спомени“ на възрожденския учител Йоаким Груев; а след това и дописка до българския „Цариградски вестник“ за честванията през 1859 г.  

 

1.      Из „Моите спомени“

 

„…В седемте градски църкви по онова време се служеше само по гръцки. Фанариотинът Хрисант (митрополитът - б.а.) бе забранил да се чуе по църквите нито едно „Господи помилуй“ по български, дори и в църквата „Света Петка“, дето преди неговото дохождане се служеше на славянски. След отстраняването на фанариотина, българските дейци, насърчени от първата си сполука с борбата против него, изявиха желание да се въведе божем в една от градските църкви, богослужение на славянски.

Посветено на покровителството на Кирила и Методия, училището, украсено с иконата им, за първи път то почете паметта им на 11 май 1857 г. Като нямаше в града още българска църква, учениците се задоволиха да изпеят няколко църковни песнопения пред иконата им и посветиха деня на благоговейно възпоминание за началото на българската книжнина и народно просвещение. Така скромно отпразнувахме тоя ден.

...Бляскаво празнуването на паметта на Св. св. Кирила и Методия се начена в Пловдив на 1860 г., когато градът се сдоби с българска църква. На 11 май, след тържественото богослужение в храма „Света Богородица“, духовенството, придружено от народ и ученици, с литии отиде в училището, дето след водосвет аз (Йоаким Груев - б. а.) изрекох поучителна реч с обяснение за значението на празника. По обед изявени българи, заедно с челядта си и учениците, прекараха деня с песни и веселби на едно избрано извън града място. Така се положи началото на тържественото празнуване на празника 11 май, който от година на година се обощи не само по цялата Пловдивска епархия, но и по цяла България и от училищен празник, какъвто беше изпърво, достигна да стане всеобщ народен Великден…“.

 

2. Дописка до

“Цариградси вестник“,

30 май 1859 година:

 

„…11-ий майя, празникът на българските първосветители Кирила и Методия, празнува ся и в наший град. Българското обаче училище завчера, в недела, прослави паметта на своите покровители с великолепно едно торжество.

След Божествената литургия, която служи на българский язик негово високопреосвещенство митрополит Паисий, заедно със своя епископ и шест други свещенослужители, събраний в церковата „Света Богородица“ народ отиде в училището, гдето откак ся святи вода, изговориха ся слова, прилични за торжеството.

В словото си г-н учителя Йоаким Груев представи кратко изложение за живота и трудовете на първите учители народни и на техните съратници, направиха кратък преглед на българската книжнина и най-сетне заключи словото си с поощряване на любов към народното. Торжеството ни в училището увеличиха със своето присъствие както господа консулите руский и елинский, тъй и драгоманите на французкий и английский, така и кметовете из Казанлък и представители на главните общини в епархията ни…“.

 

(Бр. 9/2016 на „Златоградски вестник”)