Книгата на Светозар Любомиров „Обучението по литература. Поглед върху теорията и практиката”, която представихме в страницата за Неделино в миналия брой, получи своето по-детайлно разглеждане на специална среща с учители и читатели в Неделино. Тук за нея говориха гостите от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” проф. д-р Сава Василев и проф. д-р Радослав Радев.

Именно от тях дойде новината, че Светозар Любомиров вече е зачислен към катедрата по български език в Търновския университет, където в продължение на две години ще защитава своята докторска дисертация по методика на преподаването в средното училище.

Според проф. Василев, новата книга на Любомиров е и литературоведска, разглеждаща творчеството и преподаването на поета Атанас Далчев, но и методическа, затова той вече я е препоръчал на своите студенти, бъдещи учители. Василев не за първи път е в съседно Неделино, той е изнасял лекции в гимназията тук и сега отново покани завършващите да кандидатстват във Великотърновското висше училище. „Където има възпитаници на университети, може да се поддържа духа жив. Това е реалното богатство на регионите и от тук насетне културата в тях ще зависи много от отношението на местните институции. Книгата на Любомиров е важна от гледна точка на политиката на преподаване днешното наше училище, и особено за преподаването на Далчев, който е отскоро в учебните програми, каза проф. Василев. - Той е част от българския литературен авангард и Светозар Любомиров е направил така, че той да стане достъпен и разбираем”.

Висока оценка за книгата даде и проф. Радослав Радев, който изтъкна и значимостта, която има Любомиров за образователното дело в Неделино. „Често не забелязваме значението на човека на словото около нас, но всъщност те, с натрупаните знания отдават много както за училището, така и за духовността на селището като цяло. Усещането към тази книга е усещане към личността на нейния автор. През 1883 г. Габровската гимназия изпада в криза, събират обществото да я подкрепи финансово. И един обущар става и казва: „Докато го нямаше училището и търговията ми не вървеше. Откакто имаме училище, където и да отида по селата, хората ме имат за човек и ми купуват стоката, затова за училището ще дам и последната си пара.“ Според проф. Радев, тази книга е плод на дългогодишен опит, но е отворена, тя не казва всички учители да правят така, но ти казва: бъди себе си и ще успееш, за да не приемеш чуждо оръжие, а да го осъзнаеш като свое…”

Светозар Любомиров е автор на още няколко книги: „Родопите, човекът и песента“ (2001), „Извън плена на музата“ (2004), „Диманово – разбудена памет“ (2007), „Неделинският двуглас“ (2008), „Укутени лафове“ (2011), „100 години светско училище в Неделино“ (2013).

(Бр. 9/2016 на „Златоградски вестник”)