Исмаил КАДАРЕ

Престъплението триумфи­ра отново в сърцето на Ев­ропа.

Отрязани човешки крайници, деца, насечени с брад­ва, изкормени бременни жени, изнасилени непълнолетни, овъглени старци.

Западът, стъписан от случващото се, се опитва да възпре този ужас.

И той е двойно загри­жен. За втори път през този век престъплението продъл­жава в една страна, претен­дираща, че защитава христи­янството, от един народ, кой­то е смятан за наполовина християнски.

След Холокоста срещу ев­реите, този нов позор ще тег­не дълго над съвестите.

А За­падът, поне чрез своите дейс­твия, дава доказателства, че е объркан, стъписан и обзет от съмнения. Без Западът да е слаб, той създава впечатле­ние, че е такъв, дори да е нас­троен решително, това изоб­що не проличава. В този сблъ­сък има нещо неминуемо, все едно, че той става по силата на някаква зла съдба.

Времето си тече, а Косово, потопено в мъглата на медийното затъмнение, остава беззащитно, превито под ножа на палача, агонизирайки все пове­че всеки ден и всяка нощ. Ко­сово е подложено на смърт и насилие, то зове за помощ. А когато жертвата вика за по­мощ, това трябва да стане спешно. Защото жертвата има нужда от бърза помощ, до­като палачът може да почака.

За тази част от население­то на Косово, която е обрече­на на милосърдието на варва­рите, всяко закъснение е фа­тално. То е фатално и за дру­гата част - тази, която бе брутално изтръгната от зе­мята и къщите си. Вече сед­мици и месеци косовските се­ляни са напуснали земята си и връщането по домовете им е невъзможно.

Нали точно това е прес­тъпната цел на сръбската диктатура!

Европа и САЩ трябва да действат. Те не трябва да позволят времето да работи в полза на престъплението.

(Бр. 11/1999 г. на „Златоградски вестник”)