На 13 юни 1878 г. в гер­манската столица се откри­ва известният в дипломатическата история Бер­лински конгрес. Той е пред­седателстван от германс­кия княз Бисмарк и в него участват представители на Австро-Унгария, Англия, Италия, Франция, Русия, Турция и Германия.

Конгре­сът е свикан, за да бъде ре­визиран договорът, с който на 3 март същата година приключва войната между Русия и Турция. Австрия, Ан­глия и Русия се явяват в Берлин по предварително споразумение: Русия приема становището на Австрия, че не бива да се създава ни­каква голяма славянска дър­жава на Балканите, а нова България да не се разширя­ва покрай р. Вардар.

В тай­но споразумение с Англия Русия се съгласява да се намалят значително размери­те на България по Санстефанския договор, като се ограничи между Дунав и Бал­кана;

по-голямата част от Тракия образува автономна област в Османската импе­рия, под името Източна Ру­мелия. Англия се съгласява да не пречи на руското раз­ширяване в Азия, самата тя пък се компенсира със завземането на остров Ки­пър.

В основата си тези спо­разумения потвърждава и Берлинският договор. Ос­вен Ниш и Лясковец, Сърбия получава още Пирот и Вра­ня. Македония изцяло се връща на Турция. Професор Г. П. Генов в обясненията си към Берлинския договор пи­ше:

„Берлинският конгрес ще остави за вечни време­на най-горчиви спомени в българския народ. В Берлин бе разбито най-съкровено­то негово желание - да се види обединен и политичес­ки свободен...” 

(Бр. 4/2001 г. на „Златоградски вестник”)