Евтим ЦВЕТКОВ
От 2-3 месеца в Златоград донякъде е поставен на правилните релси проблемът за разделното събиране на отпадъци – чрез фирмата на Иван Вълчев и под организацията на общинската администрация, вече се осъществява събиране по дом на хартия, стъкло и пластмаса в чували, които периодически и по график се извозват към съответния пункт. Дотук добре…
Но вероятно много хора не знаят, че един от най-страшните замърсители на околната среда са батериите, които масово изхвърляме в кофата за боклук. Днес те са в масова употреба, включително и на места, за които не всеки се замисля - от стенния часовник и дистанционното на телевизора, до мобилния телефон и преносимия компютър. Все по-нарастващата им употреба генерира огромно количество тежки и опасни химикали, които чрез боклука попадат в почвите и довеждат до непредсказуеми последици в бъдещето. Притиснати от законите и от финансовата криза, фирмите за опасни отпадъци и вносителите на батерии са намерили общ език. Не е така обаче на битово равнище на гражданите, които не са контролирани или поне насочвани от екоструктурите (съответните отдели) на администрацията в общините, за начините, по които могат да предават тези опасни за почвата и водите отрови, каквито представляват излезлите от употреба батерии.
Самият аз от дълго време ги събирам в отделни кутии и бурканчета с капачки, но не знам къде мога да ги предам, за да бъдат те обезопасени по подходящия ред и начин. Ето това очаквам с нетърпение и надежда от общината, когато един ден те ще се заинтересуват от този проблем и ще уведомят гражданите, че тези отровни предмети трябва да се събират и предават еди-къде си, на еди-кого си, а не да ги изхвърлят безразборно и така сами да тровим водите, от които пием, почвите, земята, от които се храним. Дори, за да бъда по-полезен с този сигнал „на глас”, ще дам „жокер”: преди няколко години, при последното ми пътуване до родопския град Девин, с изненада видях на входната врата на администрацията поставена кутия с отвор и графичен знак на батерийка. Попитах гражданите наоколо, от които разбрах, че там общината събира „изгорелите батерии”, но не можаха да ми кажат къде ги предават после. Така една от нашите родопски общини е решила донякъде този проблем.
Подобни „съдове” съм виждал и пред магазини за батерии в Гърция – така там призовават гражданите къде да изхвърлят старите, преди да купят новите си батерийки. Нека нещо подобно да измисли и нашата община. С което, сигурни сме, ще направи крачка в повече към европейския начин на живот. Защото все някъде в страната този проблем е изшлайфан и отрови от този род все се събират и предават някъде. Просто трябва да се заинтересуваме и да разберем къде. Поне докато, дай Боже, се построи специална фабрика за унищожаване на тези опасни отпадъци. А дотогава, вярвайте ми, ще продължавам да си събирам използваните батерии в кутийки и бурканчета, в очакване на „знак” от общината…
(Бр. 8/2016 на „Златоградски вестник”)