+ Или за абсурдния свят, който ни натрапват шепа овластени кретени, харчейки парите ни…
Ефим УШЕВ
Като причина за липсата на престъпност в района на РПУ-Златоград се сочи обновената Наредба № 1 за обществения ред от началото на настоящата година.
В нея са разписани принципите на тоталитарната власт в изграждането на несвободното, тероризирано и стресирано общество; принципи, основаващи се на страха и наблюдението.
Просто е невероятно, че всичко това е гласувано от избрани от народа съветници, които явно са забравили защо всъщност стана промяната преди повече от четвърт век. Когато общественият живот се основаваше на страха, доносничеството, наблюдението на властта в личния и живот на хората, в целия ни обществен живот. И това се прави в град, в който от години се твърди, във всички полицейски доклади, че сериозна престъпност няма.
Кметът Мирослав Янчев е разпоредил до дни да бъдат монтирани камери навсякъде.
„Видеонаблюдение ще има до няколко дни на цялата територия на град Златоград – хвали се кметът. - Ще бъдат обхванати всички територии, ще бъде наблюдавано от полицията и всеки един, който посмее да наруши законите, да разруши общинска собственост, ще бъде наказан и съответно ще бъде доказано, че е извършител, щетите ще се възстановяват многократно”.
Кметът се обръща към всички граждани, към общинските съветници, предупреждава, че вече градът се наблюдава с камери. Той говори откровено за необходимостта от страх: „Всички се страхуваме, когато има камери. За съжаление вече сме принудени, всички обществени терени, кръстовища, паркове – малки и големи, паркингите ще се наблюдават, ще бъде завършено монтирането на камери до една седмица. Вярно е, че не всеки обича да бъде наблюдаван, но сме принудени да поставим камери“, сочи Янчев. Той сякаш не е чел доклада на Беширов, където се казва точно обратното, на това, което твърди – че няма престъпност, всичко е кокошкарска работа на шепа местни младежи. Може би така кметът иска да демонстрира „твърдата” ръка?
Я стига глупости – това е просто венецът на кретенската герберска политика на един самозабравил се човек, успял дори да зомбира групата съветници да му играят по свирката да харчи пари и да разстила камери, а той да наблюдава като ненормален къде ходят и какво правят хората. Така стигаме до 1984-а – романът на Оруел, водещ ни в дебрите на сталинската система, където Вождът вижда навсякъде и всичко, а ние трябва да треперим; Свободата е Робство, а Страхът е вездесъщ…
Та според тази прехвалена наредба, ако отидем да изпием по една кутийка бира на пейките в града, полицията ще дойде и ще ни глоби! Защото така е разписано…
Сиктир марш, бе! - би казал нормалният човек, ако все някаква мисъл за свобода е останала в съзнанието му. Ето я и председателката Кръстева, и тя се провиква: „Внимавайте! Наблюдават ни!“. И призовава към граждански доноси – подавайте сигнали, записвайте номерата на колите! Дори припомня, че според „новата наредба” за обществения ред учениците се допускат в дискотеки само с пълнолетен придружител, „изрично упълномощен от родителя” – т. е. батко, или татко, или мама. Ех, че здрави дискотеки ще стават, заедно с татко и баба…
ИМИТАЦИЯТА - състоянието, в което функционира днешното управление на държавата. Имитира се съдебна реформа, а на практика се бетонира зависимата прокуратура! Имитира се по избори за членове на различни регулаторни органи, а всъщност задкулисието си назначава верни хора на топли местенца. Имитират се реформи, а в действителност се хвърля прах в очите на избирателите.
Сега на мода е да се имитира борба с корупцията. А истината е, че се пуска малко „кръв”, както се прави пролетно време при някои животни. Целта - да се задържи „стабилността”. Имам чувството, че „машина на времето” ни е върнала в периода на късния соц, когато Тодор Живков имитираше „перестройка”, а просто истински се беше вкопчил във властта!
Така и нашия кмет със съветниците си – имитират „твърда ръка”, за да преследват хората! „Ръка”, от която нямаме нужда, ако нахъсваните сега органи просто си спазват реда чрез законност. Но не местните сталинистко-депесарски наредби, а онези, на министерството си. Защото сега всъщност плашат хората чрез наблюдение и създават обществена психоза, при която всеки следи всеки и донася на Кръстева… Треперете! Наблюдаваме ви!
Срамота! Зомбирани, вманиачени люде от сталинския свят на Оруел - творбата, която те никога не са чели. И никога няма да прочетат! Но ни предлагат да пренесат тук светът от нея и нямат нищо против да изживеем абсурдния живот на Наблюдението и Страхът… Просто е осъдителен този див стремеж към несвободата на упражняващи се в законджийство самозабравили се лица! А иначе – няма престъпност в Златоград, всичко е спокоооойно, плюююскайте си на воля чевермета…
(Бр. 8/2016 на „Златоградски вестник”)