Илия ГАЛЧЕВ

По време на султан Мустафа III Гръцката патриаршия ус­пява да закрие и унищожи съ­ществуващата Охридска архи­епископия. Остават да същес­твуват българското населе­ние, българският език и писме­ност. Това принуждава по-буд­ните охридчани да изучават родното си писмо далеч от гра­да - в Прилеп, Велес, Скопие и дори в Шкодра, където през 1830 г. учат Ангел Групчев и Христо Узунов, дядо на бъде­щия войвода със същото име.

През 1861 г., под влияние и внушение на Димитър Миладинов, охридчани решават да си построят училище в махала Кошища, в която живеят пре­димно преселници от с. Модрич, Дебърско, с чисто българско население. Училището се под­крепя от д-р Константин Робев, който дарява годишна из­дръжка. Националното съзна­ние на българите в Македония и желанието им да бъдат в ло­ното на Българската Екзархия, са отразени по един категори­чен начин в турски документ, където са отразени резулта­тите от допитването, съглас­но чл. 10 от фермана от 1870 г. Според него, там където населението е смесено, следва да се проведат допитвания.

Ре­зултатите за Скопско и Ох­ридско са: „…За Скопска епар­хия от 8600 къщи с християнско население, 8100 са по­желали да са под Българската Екзархия.

От донесения­та на Солунския вилает (къ­дето се числял тогава Ох­рид), от 9477 къщи, 9287 (98%),са пожелали лоното на Българската екзархия...”

Това допитване се извър­шва през 1874 г. и през същата, по най-тържествен начин е посрещнат и българ­ският митрополит. Та нима може, рано или къс­но, кръвта на дедите да не заговори и в Македония?

(Бр. 11/1999 г. на „Златоградски вестник”)