+ Плащаме 6400 лв. съдебни разноски, отделно още толкова адвокатски хонорари…
Ефим УШЕВ
Тричленен състав на Върховният касационен съд, с окончателно свое решение, неподлежащо на обжалване, присъди в полза на Църковното настоятелство в Златоград делото, водено от общината с претенция за собственост върху част от имота на Взаимното училище.
Нека напомним на читателите, че делото започна в края на 2013 и още в първия брой на 2014 ние дадохме гласност на това абсурдно искане на общината със следната констатация: „За разлика от българското мюфтийство, което е завело близо стотина дела към държавата и иска терени и имоти на половин България от времето на Османската империя, кметът на община Златоград обратно – води дела срещу Църковното настоятелство в Златоград, за да придобие един от църковните имоти на християнската общност – сградата на Взаимното училище от 1852 г., което от 1978 е Музей на просветното дело в Средните Родопи.”
И още: „Със свидетелите си от Смолян адвокатът на общината искаше да покаже на съда как държавата е влагала пари за реставрацията на сградата, а Църковното не е имало никакво отношение към нея. Другата страна пък показа с примери, че държавата се е грижила за още много обекти, независимо от собствеността на сградите в Стария град, което не ги прави общински или държавни, каквито са претенциите на общината към Взаимното училище днес.” Защото наличното Удостоверение за собственост от 1924 г., което има силата на нотариален акт, категорично сочи Църковното настоятелство за собственик на имота.
В бр. 5/2014 г. пък разкрихме, че от джоба на всички нас, по това дело кметът брои 12 хил. лв. хонорар за адвоката си, който е наела „отвън”, макар максимално възможния законов хонорар на адвокатите да е 7 хил. лв. и то по дела в най-големите градове на страната. Още тогава напомнихме, че според съдебен експерт, в никакъв документ или в която и да е държавна институция, не е отразявана собствеността на държавата в процесния имот. Затова пък съдът прие като веществено доказателство копие на акт за собственост, издаден на Църквата от Мировия съдия на Даръдеренския съд от 1924 г., а в новия кадастрален план на Златоград от 2003 г. имотът е записан също като църковен. Което също подчертаваше абсурдността на общинските претенции! Истината за тях обаче прозираше още тогава, когато стана известно, че кметът е предлагал на Църковното настоятелство да се откажат от собствеността на имота, общината да го придобие, а след 5-6 години, примерно, да им го подари. „Целта била единствено да се оправдаят „усвоените” милиони евросредства по проект в Стария град, напълнил джобовете на известни бюджетни бизнесмени и бизнесменки”, напомняхме чрез вестника още преди две години…
По-късно, с решенията си РС-Златоград и ОС-Смолян отсъдиха в стил „Божието – Богу, но и кесаревото - кесарю”. Което пък позволи на разни самозабравили се „кесарки” да провеждат мероприятията си в имота нагло и безпардонно, без не само да ги съгласуват, но и без да предупредят поне за тях „божиите служители” – нали все пак са техни съсобственици според първите две съдебни инстанции… Точно това сега ВКС категорично и окончателно не прие, като остави в сила онези решения, признали част от имота за собственост на Църквата, но отмениха и „обезсилиха” решенията им, с които й отнемаха и предаваха „Кесарю” другата част от същия имот…
Съдът приема, че „Скица-приложение № 1 към заключението на вещото лице инж. В. Прахов е неразделна част от решението, относно обозначената на нея прилежаща площ от 435 кв. м.; и на общината са присъдени разноски в размер на 3600 лв.
Освен това: „…ОСЪЖДА общината да заплати на Църквата в Златоград разноски за съдебното производство, в размер на още 2804.42 лв.”
Остава открит и въпросът, разбира се, как ще бъдат оправдани изхарчените близо 3 млн. лв. по споменатия проект в Стария град, станало не по правилата, заложени в самия проект.
(Бр. 6/2016 на „Златоградски вестник”)