Изразяваме покрусата си от кончината на голямата Любка Рондова.

Кадърът от снимката ми е от с. Смилево, Битолско, пред паметника на Даме Груев, където стават ежегодните тържествата по случай началото на Илинденската епопея от 1903, организирани толкова сърцато от македонските българи.

За първи път я слушах на живо, тогава тя изпя онази страшна песен за „църната чума”, за пожарищата в изпепелена Македония. И не се усещаш как замръзваш от това изпълнение. Защото е толкова драматично и истинско, а сълзите ти напират. И не можеш да ги спреш…

Поклон пред тази наша велика певица! Бог да прости голямата македонска българка Любка Рондова. ЗВ

…

 

Смиляна ми се арни́са

во Костур гра́да голема.

На тая кукя чу́ена,

со девет порти на нея

и мала врата отгоре,

мале́чко мо́мче убаво.

 

Майко ле, мила майко ле,

утре осу́нва неделя,

да станиш, майко, пред зори

да ми изме́тиш дворови,

да ми наре́диш сто́лови,

на среднио стол ти да седниш.

 

На среднио стол ти да седниш

да ми разре́сиш ко́сата,

ко́сата руса, те́льовна,

утре ке дойдат сва́тови

да ти йе земе Смиляна.

 

(Бр. 6/2016 на „Златоградски вестник”)