Юлия ШОПОВА

В миналото, до септември`44-а, в Златоград е имало военна част, поделение на българската войска.

Спомням си бегло офицерите, които в неделен ден на коне се разхождаха до Колото, Хаджидончевите лъки и Пирийца. По чакълестия път от копитата на конете хвърчаха искри. Много млади хора от града също се разхождаха в тази посока. А на Тодоровден, по традиция тук са се причестявали всички войници от поделението в града.

Те постели по една седмица, а в събота, както обикновено се пада Тодоровден, идвали под строй в църквата „Св. Георги Победоносец”, където присъствали на службата и след това приемали Светото причастие. Заедно с тях от казармата идвали готвачите, с готово измесено тесто и към края на църковната служба започвали да пържат мекици за войниците. Всеки войник, който се е причестил, получавал по няколко от тях, а целият квартал на Тодоровден миришел приятно на топли мекици.

За децата, но не само за тях, този ритуал бил нещо като атракция сред катадневното еднообразие на малкото градче. Още повече, че те също били гощавани от готвачите.

После войниците, пак под строй, се прибирали в казармата, а миряните, след празничния ден – по домовете си.  

(Бр. 6/2016 на „Златоградски вестник”)