Кръстьо РАКОВСКИ
жертва на сталинските процеси
от 30-те години на ХХ в.
Кражби, лицемерие, насилие, оргии, невероятни злоупотреби с властта, неограничен деспотизъм, пиянство, разврат: за всичко това се говори като за факти, знайни не от вчера, а от години насам, като за неща, които всеки толерира, без да знае защо.
Начинът, по който е формулирана ролята на комунистическата партия в периода на диктатурата на пролетариата, е слабоват. Няма нито дума за това какво трябва да направи партията, за да осъществи конкретно пролетарската демокрация. Ако аз бях натоварен да напиша програмата на Коминтерна, аз бих отделил много място на Лениновата теория за държавата и за ролята на партията за създаване на пролетарската демокрация - такава, каквато трябва Да бъде, а не такава, каквато е сега, когато е задушена от бюрокрацията в партията и в съветите.
Според представата на всички нас, задачата на партийните ръководите ли се заключава именно в това - да пазят партията и работническата класа от корумпиране чрез привилегии и облаги, специални права, вътрешно присъщи на всяка власт.
Ние се надянахме, че партийното ръководство ще създаде нов, наистина работнически и селски апарат, нови, наистина пролетарски профсъюзи, нов морал на всекидневието. Ние трябва да си дадем сметка - честно, ясно, високо, членоразделно: партийният апарат не изпълнява тези задачи. Ние сме убедени и непрекъснато се убеждаваме, че партийното ръководство върви по изключително опасен път. И продължава да върви. по него. Убеден съм, че, съществуващата сега бюрокрация в партия та и съветите ще продължи да ражда със същия успех такива гнойници, въпреки чистките. Нужна е не само смяна на кадрите, а и смяна на методите. Убеден съм, че всяка партийна реформа, която се обляга на бюрокрацията, е утопия. Партийните членове трябва да си възвърнат потъпканите права и да получат действителни гаранции срещу деспотизма, към който ги приучват ръководните кръгове.
Една ефективна борба с бюрокрацията изисква дейното участие на милионите трудещи се в контрола върху действията на държавните и обществени организации, включително и върху действията на партията. Само ако това условие бъде изпълнено, ще стане възможно премахването на самоуправството, безстопанствеността, безотговорността, тиранията и произвола на бюрократичния апарат, страха, унижението и безправието на трудещите се…
(Бр. 48/1990 г. на „Златоградски вестник”)